siera написа:Здравейте,
Много съм объркана и незнам какво да направя, затова ви моля за съвет.
Имах връзка с човек който ме е мамел през цялото време. По време на връзката ни, аз изтеглих кредити с които да можем да вземем кола, която му беше нужна за работа. Уговорката ни , устна, беше той да връща взетите от мен кредитите с приходите от колата. До този момент, вече година и половина той не е върнал и стотинка от това което взе. Във същото време разбрах и за други негови измами които е правил зад гърба ми.
Накратко, 2 телефона + 2 лаптопа + злато + телевизор са били заложени от него и изгоряли поради неплащане на лихвите. Когато разбрах за всичките измами си поисках парите и всичко останало обратно, но освен заплахи и лъжи, друго не получавам. Въпросният човек се оказа с доста дълго досие в сферата на кражбите, но за жалост доста късно го разбрах.
Въпросът ми е, мога ли да направя нещо така, че да си възстановя всичко загубено до сега от него.
...Най-общо казано и на кратко:
НК - Чл. 209. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.
НК - Чл. 210. (1) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:
1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;
2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;
3. (доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност;
4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи;
5. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на точки 4 и 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.
НК - Чл. 211. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по 210 е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.
НК - Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.
НК - Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия в следните случаи:
1. за престъпления по чл. 216, ал. 4 и 6 и чл. 217, ал. 1 и 2, когато предмет на престъплението е частно имущество;
2. за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, ако пострадалият е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно домакинство, или е настойник или попечител на виновния.
Определена категория престъпления не се преследват по общия ред, а само при наличие на подадена от пострадалия молба, наречена частна тъжба. С предявяването й в съда се образува наказателно дело от частен характер (НЧХД), а подалото я лице (което е и пострадалият) се нарича частен тъжител. Такива престъпления са например обида, клевета, лека телесна повреда и други съгласно разпоредбите на НК.
Подаването на частна тъжба трябва да е задължително в срок до 6 месеца от узнаването за престъплението или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Тъжбата задължително трябва да бъде писмена, с данни за подателя и този срещу когото се подава. В нея трябва да изложите характера на престъплението, начина по който са Ви причинени вреди, времето и мястото на извършване на престъплението и да я подпишете. Частната тъжба се подава в съответния районен съд по мястото на извършване на престъплението заедно с копие от нея и писмените доказателства за подсъдимия, като се дължи и държавна такса. Тъжбата следва да се подаде на „Регистратура”, където върху Вашия екземпляр ще бъде поставен входящ номер. В образуваното дело по частна тъжба Вие осъществявате изцяло ролята на обвинител (тук прокурор не участва) и не можете да бъдете свидетел. Имате всички права на страна в производството - да се запознате с делото и да направите необходимите извлечения; да представите доказателства; да участвате в съдебното производство; да правите искания, бележки и възражения; и да обжалвате актовете на съда, които накърняват Вашите права и законни интереси. Имате право и да искате съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, с които сами не можете да се снабдите. Неявяването Ви на делото без уважителни причини води до прекратяването му. Частната тъжба завършва с произнасянето на присъда. В много случаи обаче пострадалият може да постигне спогодба с подсъдимия преди приключване на делото. Частният тъжител може да оттегли тъжбата по всяко време.
Заедно с частната тъжба и в рамките на наказателното производство може да се предяви и граждански иск. Не може обаче да се предяви едновременно и отделен граждански иск, защото престъплението първо трябва да бъде доказано преди да се присъди обезщетение за претъпени вреди.
...И не на последно място, независимо от всичко казано до тук, пострадалият, може да потърси правата си и по гражданско-правен ред.
Наемете си адвокат, тъй като сама, едва ли ще успеете да се справите!