forum.lex.bg

В гражданско дело юридическо лице (ООД) е осъдено да изплати определена сума. Сумата е за задължения, възникнали в периода 2005 - 2008 г. Делото започва през 2009 г. и приключва с влязло в сила решение на втора инстанция през 2011 г. Година по-късно е образувано изпълнително дело. По това време ООД-то вече не извършва дейност, няма никакво имущество, но и досега не е поискало обявяване в несъстоятелност.
Въпросът ми е: изтекла ли е давността за преследване на управителя на ООД-то по чл. 227б от НК? Давността, като гледам НК, трябва да е 5 години, но кога започва да тече - през 2008 г, когато е възникнало задължението, през 2011 г, когато е влязло в сила съдебното решение или през 2012 г, когато е образувано изпълнително дело?
Благодаря предварително на отговорилите.

Какво общо има НК с вземането ви от съответното ООД

ezlatarev написа:Въпросът ми е: изтекла ли е давността за преследване на управителя на ООД-то по чл. 227б от НК? Давността, като гледам НК, трябва да е 5 години, но кога започва да тече - през 2008 г, когато е възникнало задължението, през 2011 г, когато е влязло в сила съдебното решение или през 2012 г, когато е образувано изпълнително дело?
Благодаря предварително на отговорилите.

За да се отговори на въпроса, трябва да се разбере кога е извършено престъплението или на коя дата е извършено последното действие на това престъпление. Няма как това да е датата на съдебното решение или датата на образуване на ид.

По въпроса има застъпени две различни становища:

Решение № 183 от 5.06.2001 г. на ВКС по н. д. № 121/2001 г., III н. о. написа:
Деянието по чл. 227б, ал. 1 НК е на формално извършване и изпълнението му е подчинено на особената му форма - бездействието, затова се осъществява непрекъснато във времето като едно постоянно фактическо състояние, което се определя от правната му природа на продължено престъпление. За този вид престъпления давността за наказателно преследване започва да тече едва когато изпълнението им бъде прекратено по аргумента на чл. 80, ал. 3 НК.

Според други:

Фиксирането на законоустановен срок, в който деецът следва да извърши предписано действие, в наказателноправен аспект означава, че след пропускането на този срок деянието е довършено. Именно от този момент започва да тече и давността.

Правилно е второто становище - закона изрично предвижда че престъплението е осъществено, ако търговеца в 15 дневен срок от спиране на плащанията не обяви това пред съда се наказва. Давността почва да тече след този 15 дневен срок. Особеното в случая е това че началната дата на неплатежоспособността се определя от съда, и от тази така определена от съда дата се брои 15 дневния срок. Поради тази особеност, търговеца може да избегне наказателната отговорност, поради изтекла давност.

Срокът отдавна не е 15-дневен, но това са дребни неща.
Между другото, има образувано тълкуввателно дело по въпроса "следва ли да се ангажира наказателна отговорност по чл. 227б, ал. 2 от НК на управителя и представителя на търговско дружество или кооперация, ако не му е възложено изрично от колективен орган на управление на търговското дружество или кооперацията да поиска от съда да открие производство по несъстоятелност в 30-дневен срок от спиране на плащанията от управляваното и представлявано дружество или кооперация и не изпълни това задължение?"
Горното в контекста на

ezlatarev написа:юридическо лице (ООД) е осъдено да изплати...

lexy21 написа:Срокът отдавна не е 15-дневен, но това са дребни неща.
Между другото, има образувано тълкуввателно дело по въпроса "следва ли да се ангажира наказателна отговорност по чл. 227б, ал. 2 от НК на управителя и представителя на търговско дружество или кооперация, ако не му е възложено изрично от колективен орган на управление на търговското дружество или кооперацията да поиска от съда да открие производство по несъстоятелност в 30-дневен срок от спиране на плащанията от управляваното и представлявано дружество или кооперация и не изпълни това задължение?"
Горното в контекста на

ezlatarev написа:юридическо лице (ООД) е осъдено да изплати...

Това е много важно,тъй като практиката е противоречива,вкл.на ВКС. Което е доста странно на и не би трябвало да е така.
НК ясно казва,без да се интересува от колективни решения,устави,дружествени договори,в които да е визирано такова пълномощие и т.н.
Въпреки това,оправдават ги,ако и да изглеждат нелепи някои ситуации. Например: Имаме ООД-там са двама съпрузи.Управител е единия от тях.Нямало престъпление,поради това,че нямало решение на Общото събрание ....поради което не можел управителя да инициира пр/во по несъстоятелност,понеже било акт,свързан със създаване условия за прекратяване на дружеството.Не я възпроизвеждам буквално последната част,а и беше доста каруцарски написана.Едва ли не с молбата за откриване ПН,прекратявал дружеството Тъпо е.

П.П. В действителност,целия този раздел от НК,е ненормално установен.Съставите далеч не трябва да звучат по този начин.Те са абсурдни,не защитават по никакъв начин кредиторите,особено от умишлен(измамлив) банкрут,където са прибрани парите на кредиторите в ...."другата каса",в другия джоб...

При подобни ситуации,ако има създадена правна пречка-да речем в друж.договор е предвидено,че управителя не може без разрешение на ОС да подаде молба за ПН,то наказателна отговорност ще следва да се носи от лицата,станали причина за липсата на решение на ОС.При тези състави на НК,това ще е трудно,доколкото единствената такава възможност я виждам,ако се явяват съучастници на управителя и имат с него общ умисъл относно неинициирането на ПН.

От друга страна,ако пък самия управител съзнателно не уведоми ОС за неплатежоспособността(за да могат те да вземат решение),а от там-да му позволят да подаде молба,то очевиден е неговия умисъл за престъпление по чл.227б ал.2,тъй като именно той става причина за липсата на Реш. на ОС.И ако в последния случай,не може все пак да сме сигурни на 100 %,че ще има решение,то все пак умисълът му би бил явен,доколкото не е направил потребното според обстоятелствата.

Нелепицата,освен всички други,е в това,че дори да няма в друж. договор точка,че ОС тр. да вземе решение за ПН(а управителя,явно-само да се разходи до съда или да подпише молбата и да прати новаа секретарка),то има практика на ВКС,че все пак...това били действия за прекрятяване на ТД и трябвало във всички случаи решение на колективния орган А на Президента Росен Плевнелиев разрешние не трябва ли да се иска???? Али на Ахмед Доган ?

Що се отнася до давността,според мен се прилагат правилата за продълженото престъпение.Никой не му е вързал ръцете да си подаде молбата. И докато има обективната възможност за това,все още трае непрекъснато.Щом са го освободили от вчера-явно че няма как да може вече.От вчера тече давност.

lexy21 написа:Според други:

Фиксирането на законоустановен срок, в който деецът следва да извърши предписано действие, в наказателноправен аспект означава, че след пропускането на този срок деянието е довършено. Именно от този момент започва да тече и давността.

Само че не разбирам защо така се приема !?! Откъде накъде така ще да означава? Как така деянието след срока било довършено??? Кога е започнало,че да е "довършено" ?
Щото аз не виждам да може да започне в законовия 30-дн. срок . В срока всичко си е законно.Излиза така,че когато почнало,тогава и довършено ?!? То че е на просто извършване -таквоз е,но и трае непрекъснато и едва ли могат да се намерят аргументи да не се приеме,че е продължено престъпление.

П.П. Така че след срока,деянието е извършено,не "довършено". Само че си го върши ежесекундно.Иначе, доста сложно нещо е продълженото престъпление,а е особено важно предвид давността.

Изпълнителното деяние се изразява в бездействие в предвидения от закона срок. Заявяване на неплатежоспособност след изтичане на срока не води до отпадане на наказателната отговорност, нито до "довършване" на деянието - продълженото плестъпление.

А,бе, игра на думи е явно. "Извършено","довършено"....

Прав си,че това е изпълн.деяние в случая.Но пък сам твърдиш,че е продължено,което значи че давността започва едва при прекратяването,не след 30-дневния срок(когато подаде молбата;отпаднат основанията за това/активите нарастнат над пасивите/; бъде отстранен от управлението и т.н.).

Нищо подобно. Ти твърдиш, че престъплението е продължено. Без финтове

Ненов обаче казва: Продължено е,когато непрекъснато се осъществява престъпния състав.
В теоретичен план доста итерено положение се получава предвид факта,че не е възможно да осъществиш същия състав. Онези 30 дни след неплатежоспособноста вече са в историята...Ти бездействаш в едно друго времево измерение,след съставомерните 30 дни...

Но пък Гиргинов, сега го чета и него..пише човека - продължавано било.Без много-много да се обяснява защо така мисли.Засяга е въпроса за давността в тази връзка.Тече след прекратяването.Като същевременно отбелязва,че след срока деянието бива "извършено" ,а не "довършено". С което иска да каже,че иде реч за продължено п/е,не нещо друго. Тъй като подобно разграничение би имало практически смисъл, ако може да става дума за опит по 227б НК. Макар че що да не може да имаш опит ? И ако го хване за гушата някой от съдружниците през тия 30 дни,може да е и в неизбежна отбрана,няма пречки.

П.П. На все отгоре имало и резултат(който бил "отрицателен" по харатера си-несезирането на Окр. съд ).След две изречения обаче отбелязва-деянието е безвредно,не се предвиждат щети

Ако обаче си нямаш друга работа в момента и го съпоставиш с чл.227е ал.1 НК,става интересно. Там също се бездейства,но в "...уговорения или обичайния срок". А Гиргинов никъде не споменава,че това е продължено.Кара си нататък-че било резултатно-не се престира в срока(пак с "отрицателен резултат"... ) Ще почина с тия негови "резултати" , ама айде...

Сложничко е явно.Но за мен си е налице криминалната обстановка и след тия 30 дни.Обществената опасност продължава да е налице.Дори да може да се спори във секи отделен случай дали се повишава или напротив,дружеството реализира постъпления,оправят се нещата,но все още е в неплатежоспособност към определен момент. Законът все пак е ясен(НК) -трябва да се поиска откриване на ПН,щом е налице "спиране на плащанията".

И в потвърждение: Нямаме ли престъпление ако същия управител Х, след като е бил освободен,след 2 месеца пак е начело и продължава да бездейства ? Според мен имаме,тъй като престъплението стартира с изтичането на 30-тия ден.
Ако Х преди това е извършител на деянието и сега,след 2 месеца, пак е управител,как ще определим това негово второ деяние? В кой момент то започва и кога приключва? Ще чакаме ли още 30 дни? Смятам да го върши престъплението в момента,в който е наясно(както и преди),че пари за плащане няма;че са налице условията за искане за отриване ПН.
И май ще имаш едно продължавано продължено престъпление ...

Необоримата презумпция е, че длъжникът е винаги крив, заради което давността започва да тече от признаването или искането на неплатежоспособността. Другото са еквилибристики с материята, лишени от правен разум.

ivanov_p написа:Необоримата презумпция е, че длъжникът е винаги крив, заради което давността започва да тече от признаването или искането на неплатежоспособността

1.Кой туй "признаване",бе брате Иларионе Откъдете пък то подгони ?

2.И "неплатежоспособност "искаш". Аз не "искам" такава,брате Иларионе....Искам всички да са платежоспособни

П.П. Няма-няма и туко-се пръкне някой симпатяга

Поради естеството на работата си чета от време на време молби за обявяване на несъстоятелност и ми е направило впечатление, че в тях симулантите винаги признават, че от някаква дата е настъпила неплатежоспособност. Същото правят и кредиторите, когато искат неплатежоспособност за длъжника. И сега да внимаваме, както казва попа като чете Евангелието:

Престъпният състав се свежда до укриването на факта на неплатежоспособност. Укриването на каквото и да е, труп, крадено, изневяра, е продължавано престъпление, което завършва с разкриването на укритото.
Представяте си, че укривате убиец и си отговорете от кога ще тече давността? От момента в който сте го прибрали в мазето или от момента в който той го напусне, вие го предадете или полицията го открие?

Това е някаква викторина може би.
Моят отговор е че давността започва да тече от момента, когато убиеца бъде прибран в твоето мазе.
Някакви други "аналогии" да измислиш ?

Да-а-а, неправилно зададох въпроса си и предизвиках дискусия.
Всъщност аз исках да попитам кога започват да текат тези 30 дни, след които управителят трябва да поиска несъстоятелност - дали от момента, в който съм свършил работата на фирмата и е трябвало да ми платят или в момента, когато съм ги осъдил? Защото в момента, когато е трябвало да ми платят, те въобще не са били в несъстоятелност и спокойно са можели да го направят. Те не искаха да платят, не че не можеха. А на делото твърдяха, че нямат задължения към мен и въобще не трябва да ми плащат за тази работа. Т. е. може ли да се смята, че задължението им към мен е възникнало, когато съдебното решение е влязло в сила?
Всъщност още докато делото течеше на първа инстанция, те прехвърлиха дейността на фирмата на друга своя фирма и взеха решение да обяват дружеството в ликвидация "поради липса на дейност". Дори бяха публикували покана до кредиторите в ТР и бяха обявили срок на ликвидация 6 месеца. Но вече 4 години така и си стоят в ликвидация. Това редно ли е, няма ли някакъв състав и за това в НК?