Казва се особена, а не специална, най-вероятно, защото под "специална" в правото се има предвид отделни правила, отнасящи се до точно конкретни случаи, за които е необходима отделна правна уредба, различна от общата. Общата част предполага правила, приложими във всяко едно отношение. Специалната в този случай би дерогирала приложението на общата, съгласно правилото Lex specialis derogat legi generali. От друга страна, това не е целта на Наказателния кодекс. Особената част не следва да бъде приложена отделно от общата. Напротив, двете са неразривно свързани. Едната (общата) дава основните дефиниции и категории на наказателното право, както и правилата за определяне на наказания, на наказателната отговорност на лица и др. Тя в себе си не съдържа видовете престъпления. Само с приложението на общата част следователно не би се постигнала цялостната цел на НК. Особената е точно обратното. Тя съдържа съответните състави на престъпленията, но не казва нищо повече за това как те да бъдат приложени най-точно, най-законосъобразно и, в известен смисъл, и най-справедливо. Това се постига чрез прилагането на правилата на общата част. Освен това общата съдържа и правила, които трябва да бъдат взети предвид при извършването на всяко едно престъпление. Та, с други думи на кратко, при определянето й като "специална", а не като "особена", тази връзка би се изгубила, а това очевидно не е целта на законодателя. Все пак тук става дума за кодекс - т.е. вместо алтернативата пред множество разпръснати закони е налице един единствен нормативен акт, уреждащ конкретен правен отрасъл по същия начин, по който биха се справили на теория и "множеството от закони", но кодификацията си има своите практически предимства, на които няма да се спирам. Делението на обща и специална част, дори и когато е уредена в един кодекс, пак следва да бъде приложена отделно една от друга. Както многократно изтъкнах - не това е целта на нормотвореца.
На същите основания може да се посочи и отговорът на въпроса защо особената част започва от собствена Глава първа. Така се обуславя кумулативното приложение и на общата, и на особената част.
Поздрави от студент, също трети курс.
П.П. Това си е лично мое разбиране, което съчиних набързо, като това едва ли предпоставя теоретичната му издържаност. Нито на лекциите по Наказателно право, нито на упражненията е ставало дума за такъв въпрос. И все пак това показва колко различно могат да звучат в правото две на пръв поглед синонимни думи.