forum.lex.bg

Здравейте.
По подаден от мен сигнал за извършено (срещу мен) престъпление от общ характер бе образувано досъдебно производство. Получих от прокуратурата постановление за прекратяване на наказателното производство с мотива, че престъплението е маловажно. В постановлението пише, че е установено безспорно, че деянието е извършено и че съставлява престъпление, установено е и кой е дееца. Но тъй като имуществените вреди от него са малки, следва наказателното преследване да се прекрати и на дееца да се наложи административно наказание. Въпросите ми са следните:
1. Ако заведа граждански иск срещу дееца, гражданският съд длъжен ли е да се съобрази с доказателствата, събрани при разследването? И най-вече дали точно дееца е отговорен, защото макар в постановлението да пише, че дееца е установен, навсякъде прокурорът пише "неизвестен извършител". Мога ли да искам от съда да присъедини материалите от разследването към материалите по делото и същите да бъдат използвани като доказателства? Там има свидетелски показания, дадени пред съд.
2. Гражданският иск ще бъде ли разгледан по реда на бързото производство и без внасяне на държавна такса?
3. Тъй като имам намерение да обжалвам постановлението, добре ли е да изчакам решението на съда и тогава да завеждам граждански иск или мога да направя двете неща едновременно? Притеснява ме това, че скоро ще изтече давността за граждански иск. Разследването се проточи мно-о-о-ого дълго.

Заведи гр. иск и после поискай спирането му, докато приключи (ако не е приключило) наказателното дело. Така няма да изтече давността.
Според мен ще ти се наложи да докажеш престъпни обстоятелства по реда на чл. 124 (5) от ГПК, което ще рече наново да събираш доказателства. Ще получиш указания от съда преди СЗ.

krastinko написа:1. Ако заведа граждански иск срещу дееца, гражданският съд длъжен ли е да се съобрази с доказателствата, събрани при разследването? И най-вече дали точно дееца е отговорен, защото макар в постановлението да пише, че дееца е установен, навсякъде прокурорът пише "неизвестен извършител".

Не, постановлението на прокурора не обвързва съда относно авторството на деянието.

krastinko написа:Мога ли да искам от съда да присъедини материалите от разследването към материалите по делото и същите да бъдат използвани като доказателства? Там има свидетелски показания, дадени пред съд.

Може да се присъединят материалите от ДП, но в повечето случаи съдиите искат да се конкретизира кои точно документи да се приложат и какво ще се доказва с тях. Като цяло доказателствата, събрани в хода на ДП не могат да служат като доказателства в гр. процес, тъй като не са събрани непосредствено от решаващия съд. Но официалните документи по смисъла на ГПК, могат да се ползват, но само за изявленията пред съответното длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия.

Свидетелските показания, които не са събрани в хода на гражданския процес по реда на чл. 163 ГПК не се считат за доказателства, апа ако ще и пред арменския поп да са дадени.

krastinko написа:2. Гражданският иск ще бъде ли разгледан по реда на бързото производство

Като кажеш какъв е иска, ще ти кажем дали...или... Нямам Wi-Fi и не не мога да видя нищо на кристалната топка.

krastinko написа:...и без внасяне на държавна такса?

вж. отговора на горния въпрос и чл. 83 ГПК

krastinko написа:3. Тъй като имам намерение да обжалвам постановлението, добре ли е да изчакам решението на съда и тогава да завеждам граждански иск или мога да направя двете неща едновременно? Притеснява ме това, че скоро ще изтече давността за граждански иск. Разследването се проточи мно-о-о-ого дълго.

Може двете едновременно, пък ако по някаква невероятна причина наказателното дело влезе в съд може да искаш спиране на гражданското. На база на досъдебното не може да искаш спиране.

Всъщност прокурора има ли право да прекрати наказателното производство, след като е установил, че деянието е извършено и че същото е престъпление по НК, само с мотива, че го смята за маловажно? Не е ли длъжен да внесе обвинителен акт с мнение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание? Не е ли смо съдът компетентен да определи дали деянието представлява маловажен случй? Има ли съдебна практика по тоя въпрос?

Има право. По добре обжалйвай постановлението и искай събиране на допълнителни доказателства, които впоследствие да използваш пред гражданския съд.

Ако деецът е с чисто съдебно минало, ако не са му налагани административни наказания в досъдебна фаза, ако предметът на посегателство е в размера, в който може да се приеме маловажност, дори и да обжалва, няма да бъде отменено постановлението на районната прокуратура.

law_master написа:

krastinko написа: На база на досъдебното не може да искаш спиране.

Може и още как. Спирали са ми гражданско дело, заради ДП.

Това, че са го спирали не значи че е било правилно.

Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството:
1. по съгласие на страните; - тази хипотеза не е относима.
2. в случай на смърт на някоя от страните; - също неотносима.
3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; - неотносима.
4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; - щом в тази хипотеза се казва, че делото се разглежда в съд няма как "делото" да е на досъдебна фаза - ergo хипотезата е неприложима.
5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; - в настоящия случай извършеното престъплението е установено на досъдебната фаза, така че няма какви други престъпни обстоятелства да се разкриват - т.е. и тази хипотеза е неприложима.
6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; - неотносима
7. в изрично предвидените в закон случаи. - не се сещам да има предвиден такъв, в който делото да се спира заради ДП. (но е възможно да има някъде).

law_master написа:Това, че са го спирали не значи че е било правилно.

Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството:
5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; - в настоящия случай извършеното престъплението е установено на досъдебната фаза, така че няма какви други престъпни обстоятелства да се разкриват - т.е. и тази хипотеза е неприложима.
[/size].[/color]

Ти искаш да ме убедиш, че в хода на процеса е допуснато грубо процесуално нарушение, което е спряло делото за 12 години?! Имай предвид, че съм обжалвал определението за спиране и ОС потвърди спирането, като бе посочена съдебна практика. Аз си мисля, че грешиш, провери.
Става въпрос за старото ГПК, но разлика в случая няма.

Задочния колега ilian_todorov е прав! Що не заведе първо гражданския, а после наказателното....

kulova написа:Задочния колега ilian_todorov е прав! Що не заведе първо гражданския, а после наказателното....

Чак пък колега... Водил съм 12 граждански дела и имам известен опит.

Редактирах, че бях омесил малко нещата - мисля за едно, пиша за друго.

По т. 5 - Спирането има за цел, когато в производството по гражданския спор се разкрият факти за престъпление, да се изчака присъдата относно тия факти, която да бъде съобразена по гражданския спор - чл. 300 ГПК. Спирането ще се допусне само, ако престъпното обстоятелство не може да бъде установено по реда на гражданския процес, но спорното право е обусловено от тези факти.

Ако в казуса става дума за деликт, о спиране не би следва ло да се допуска, тъй като всички елементи от ФС на деликта могат да се установят в хода на гражданското дело.

law_master написа:Това, че са го спирали не значи че е било правилно.

Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството:
1. по съгласие на страните; - тази хипотеза не е относима.
2. в случай на смърт на някоя от страните; - също неотносима.
3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; - неотносима.
4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; - щом в тази хипотеза се казва, че делото се разглежда в съд няма как "делото" да е на досъдебна фаза - ergo хипотезата е неприложима.
5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; - в настоящия случай извършеното престъплението е установено на досъдебната фаза, така че няма какви други престъпни обстоятелства да се разкриват - т.е. и тази хипотеза е неприложима.
6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; - неотносима
7. в изрично предвидените в закон случаи. - не се сещам да има предвиден такъв, в който делото да се спира заради ДП. (но е възможно да има някъде).

Това е абсолютно вярно! ВКС вече нееднократно се е произнасял по този въпрос - висящо ДП не е основание за спиране на гр. дело, по една единствена причина- не е предвидено в чл. 229 ГПК ( абе, то и по стари нямаше, ама да не споря). Друг е въпросът, какво се постановява, а когато никой не обжалва- всеки си стиска разнопосочни ( неправилни) актове и чл. 303 отива в небитието, а точно за такива хипотези е въведена изрична норма.

Ако е било кражба , най-вероятно му е наложено административно наказание Акт - по чл.218б от НК - глоба!
Прокурора има право да го прекрати разбира се , а ако обжалваш такъв Акт, просто няма смисъл нищо няма да постигнеш- дееца си е наказан, а не ти избираш по какъв начин да стане това , а именно прокурора.
Ако беше прекратено по чл.9, ал.2 от НК, по можеше да има смисъл от обжалване , но пак не е сигурно дали ще го възобновят.
Не обжалвай ,ами си искай копия от материалите от досъдебното и Акта , който е написан на извършителя. После си заведи гражданския иск. Акта си замества присъдата и се счита за доказано дело и извършител и се радвай, че не е приложил чл.9, ал. 2 от НК

Чл. 218б. За деяния по чл. 194, ал. 3 , чл. 195, ал. 4 , чл. 204, буква "а" , чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до сто и петдесет лева, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над сто и петдесет лева;

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му;

3. предметът на деянието е оръжие, боеприпаси за огнестрелно оръжие, взривни, отровни или наркотични вещества, пиротехнически изделия, бойна и друга специална техника.

law_master написа:Редактирах, че бях омесил малко нещата - мисля за едно, пиша за друго.

По т. 5 - Спирането има за цел, когато в производството по гражданския спор се разкрият факти за престъпление, да се изчака присъдата относно тия факти, която да бъде съобразена по гражданския спор - чл. 300 ГПК. Спирането ще се допусне само, ако престъпното обстоятелство не може да бъде установено по реда на гражданския процес, но спорното право е обусловено от тези факти.

Ако в казуса става дума за деликт, о спиране не би следва ло да се допуска, тъй като всички елементи от ФС на деликта могат да се установят в хода на гражданското дело.

В казуса става въпрос точно за деликт, а делото бе спряно за 12 години и три месеца. Обжалвах определението за спиране, но ОС потвърди спирането като посочи съдебна практика. По това време дори нямах обвинение. МП ми даде смешните 2 670 лева за неразглеждане на гр. дело в разумен срок. Сега ще водя дело по ЗОДОВ заради продължилото толкова време нак. производство, прекратено поради абсолютна давност от 15 г..

Не обжалвай ,ами си искай копия от материалите от досъдебното и Акта , който е написан на извършителя. После си заведи гражданския иск.

Исках си ги, но ми отказаха. Трябвало да имам специално разрешение от прокурора, за да ги получа. Само че аз този прокурор не съм го виждал и си нямам идея как да се добера до него, за да поискам разрешение.
Всъщност мотива за прекратяване на наказателното производство е чл. 172а, ал. 5 от НК. А след това "на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК". И е предложено на дееца да бъде наложено административно наказание. Но не от съда, а от Министерството на културата.
Всъщност аз обжалвах постановлението, като в мотивите посочих влязла в сила присъда по НОХД (на втора инстанция) за същото престъпление, но с 4 пъти по-малък размер. Уж според НПК "съдът се признася в едноседмичен срок", но вече 25 дни няма резултат.