forum.lex.bg

Колеги, помогнете, моля, да направя правилните изводи относно следното: След като официалните удостоверителни знаци не са документи - /Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС -"Официалните удостоверителни знаци не са документи и затова не могат да бъдат предмет на документни престъпления"/, от това следва или не, че не могат да бъдат средство на документната измама? Аз мисля, че след като "не са документи", следва, че не са годно средство и по чл. 212, въпреки, че това престъпление е с различен обект от коментирания в постановлението.
На противното мнение е Решение N: 192 от 8.05.1987 г. по н.д. N: 74/87 г., I н.о.
"Документна измама по чл. 212 НК е налице, когато деецът получи без основание храна от стола на едно предприятие чрез използуване неистински купони за храна. ... Въз основа на доказателствата по делото районният съд е приел за установено, че подсъдимите чрез използуване на неистински купони за храна през периода от м.януари до м.май 1986 г. получили от стол N: 13 на СХК "Девня" без основание за храна на стойност 284,90 лева.
Тези обстоятелства сочат за престъпления по чл. 212 НК"
Ако не съм права - какво е правното основание за това? Ако съм права, как следва да се квалифицира деянието?
чл. 276 ал.1 във вр. чл.26?

От всякъде е 276. Основният елемент на престъплението си го пише и в НК - "официални удостоверителни знаци". Във второто съдебно решение според мен съдът не е прав, защото купонът за стол, билети разни, винетки са си точно официални удостоверителни знаци.

Вероятно купона, предмет на решението е бил подписан от някого - касиер, домакин и т.н., затова и приемат, че е неистински документ.Иначе, ако имаш в твоя казус ОУЗ си е 276, както казва колегата.

Хм,аз не виждам никаква пречка да си има чл.276 НК ако не е документ по смисъла на НК(неподписан купон или нещо от сорта/макар че и подписан да е-пак по съществото си е ОУЗ/) и от друга страна-обикновена измама по 209 НК.
Така щото признаците на чл.209 си ги има.Заблуждава ги с това нещо и получава благото(а през куманизъмъ трапезата-богата -първо,второ,трето...мляко с ориз,крем-карамел... ). Преметнал ли ги е в основанието за даване на храната-несъмнено така е.Значи имаме измама.

Абсолютно съм съгласна с теб, Svet.! П по 276 е формално, за него не е необходимо да настъпват други об.оп. последици освен подправянето. А след като в случая имаме и такива -признаците и на измамата са налице, обикновената обаче, т.е. реална съвкупност отвсякъде. Аз първо се колебаех дали 276 няма да погълне 209, но мисля, че не, предвид това, което вече казах.
Отделно сега се замислям за другия проблем - подписа под ОУИ дали ще го направи документ? И аз мисля, че не, но ми се ще практика по въпроса или нещо конкретно от доктрината.
P.S. какво слънце е навън, а на мен ми е причерняло вече от тия документи! Нищо, надеждата е после да ми просветне

renydymytrova написа:т.е. реална съвкупност отвсякъде.

Ако само ги "пуска в обръщение" може и идеална . Тъй като точно с това си поведение ги и заблуждава(касиерката в стола или който там взема купона).
Вярно е,че трябва да отидеш и да си вземеш ястието,което като че ли се вписва като действие-по необходимост част от цялостното измамливо такова,тъй като докато не настъпи вредата, си в стадия на опита,а вредата настъпва като изпапкаш храната. Така че реална съвкупност е по-скоро. Макар че и двете са продължавано престъпление.

П.П. А,бе,важното е да има за папкане....

Какво нещо е значи куманизамъ.... жената цели пет месеца папка с тези 284 лв. Дай Боже всекиму!!!

Е тука вече не съм съгласна. Ако само ги пуска в обръщение си е само 276, това П ще погълне опита по 209. Какъвто ще е случая с 229 или 232. В тези случаи измамата е част от състава на съответното П. Само ако ги представи и от това настъпи вреда - 209 в реална съвкупност с 276.
Няма безплатен обяд - дори и за месеци срещу 284лв. То на днешните цени може да отидем и "в особено големи размери"

Случаите по чл.229 и чл.232 НК визират една специална измама,то е видно. Престъплението по чл.276 НК изобщо не говори за измамливи действия.За насоченост на поведението към това да заблудиш някого с нещо и да извлечеш облага/като съответно- по необходимост му причиниш вреда.
Няма такива обстоятелства в чл.276 НК. И когато до токова нещо се стигне поради наличието на умисъл именно за обогатяване за чужда сметка чрез заблуждението с тези знаци-вече имаш измама. Последната не е предвидена в чл.276 НК,подобно на чл.229 и чл.232 НК.

Що се отнася до въпроса за опит или довършено престъпление,то това не може да бъде и критерий за наличие или липса на съвкупност.Щом не е успял по някакви причини да причини вреда-остава опит.

П.П. Гледай от другата гледна точка-първо си задай въпроса "Имаш ли опит за измама" ? -май че го имаш,доколкото това е именно основната му цел(да папка чрез заблудата). Този опит може ли да се извърши чрез друго престъпление??? Сигурно можеш и чрез 15 други. И ако случайно този опит не поглъща,в смисъл изключва другите(какъвто е случая с чл.276 НК),какво ти остава освен съвкупност ??? С едно деяние вършиш две престъпления,така щото опитът за измама също е престъпление.

И пак- чл.232 и чл.229 НК са специална измама,а това по чл.276 НК не е такова.