Прекъсната ли е давността?

[ilian_todorov]

Ако срещу лицето има образувано досъдебно производство, но не е привлечено като обвиняем, нито е арестувано или претърсвано? Даже не знае, че срещу него има образувано ДП? Образуването на ДП прекъснало ли е давността или не?

[bludniq_sin]

Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Процесуалните действия, с които се прекъсва давността, следва да бъдат конкретизирани по своята предметна и персонална насоченост, следва да са предприети срещу конкретно лице (в този смисъл Решение № 305/2002 г. по н.д. № 177/02 г. на І Н.О. на ВКС, Решение № 46/85 г. по н.д. № 16/85 г. на І Н.О. на ВКС). Мисля (ще се радвам ако бъркам да ме поправят), че във вашия случай би следвало давността си тече все още.

[ilian_todorov]

Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Процесуалните действия, с които се прекъсва давността, следва да бъдат конкретизирани по своята предметна и персонална насоченост, следва да са предприети срещу конкретно лице (в този смисъл Решение № 305/2002 г. по н.д. № 177/02 г. на І Н.О. на ВКС, Решение № 46/85 г. по н.д. № 16/85 г. на І Н.О. на ВКС). Мисля (ще се радвам ако бъркам да ме поправят), че във вашия случай би следвало давността си тече все още.

Ами нали е образувано ДП срещу лицето за престъпление по чл. еди кой си? То не е ли наказателно преследване? Като са толкова стари тези решения, къде мога да ги видя? Би ли дал линк. В сайта на ВКС не можах да ги открия.

[bludniq_sin]

Може би и аз не съм прав. Гледам сега едно Тълкувателно решение № 96 от 1.XI.1961 г. по н. д. № 76/61 г., ОСНК в което се казва следното: Давността съгласно чл. 53 НК (отм.) се прекъсва с привличането на лицето в качеството на обвиняем или възбуждането на предварително производство срещу определено лице за конкретно деяние от надлежно оправомощените от закона органи. От това решение следва, че за да бъде прекъсната давността за извършено престъпление или нарушение, необходимо е: първо - съответно оправомощен от закона орган да е предприел наказателно преследване; такива органи по закона са: прокуратурата, полицията (там има и за ДС и тн..)и второ - да са предприети действия за преследване срещу определено лице за конкретно деяние - привличането му в качеството на обвиняем или възбуждане на предварително производство, независимо че лицето е разпитано като свидетел. Към тези действия (за нарушенията) следва да се отнесат съставянето на акта и дознанието, извършено по повод на конкретно деяние от съответните административни органи против заподозряното лице.

Давам и друго решение на ВКС там пише:

Съгласно чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, и за конкретно извършено от него престъпление. Не всяко действие на надлежните органи е годно за започване на наказателно преследване. Само действията им, с които лицето се привлича в качеството на обвиняем или срещу него се възбужда предварително производство за конкретно деяние, са годни да прекъснат давността на наказателното преследване, а такива по дознанието до 06.01.2009 г. спрямо Г. не са налице.

Значи според тези решения предварителното производство (т. нар Досъдебно производство) срещу вашият човек спира действително давността. Факт е явно, че съдиите във ВКС поне до 2010 г. не мислят като мен Обаче в предните ми разсъждения се водех от следното: ако орбазуването на досъдебно производство срещу вас е наказателно преследване по смисъла на закона то какви възможности за защита имате вие? Правото на защита възниква винаги в полза на едно определено лице, по определени наказателно дело, от момента в който това лице придобие определено процесуално качество и се погасява с отпадането на това качество, а не мисля че лицето до този момент има някакво процесуално качество. Странно ми се вижда по тази причина да е обратното но явно пропускам нещо съществено

[ilian_todorov]

Има едно определение на САС, в което пише друго:
..................................................................................................................................
..................................................................................................................................
За да достигне до тези изводи, първоинстанционният съд, както и настоящият съдебен състав съобразяват следните обстоятелства: Досъдебното производство е образувано на 18.04.2005 год. срещу длъжностните лица от отдел „О. и.” при СО – Район „С.”, за това, че в периода 15.01.1997 г. – 16.09.1997 г. в гр. С., в сградата на района нарушили и не изпълнили служебните си задължения с цел да причинят другиму (С. М. С.) вреда и от това могли да настъпят немаловажни вредни последици-престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК. В хода на досъдебното производство не е привличано обвиняемо лице.
Правилно и обосновано в постановлението на СГП и в атакуваното определение на първостепенния съд е извършена преценката за изтичане на предвидения в закона давностен срок за наказателно преследване в рамките на възприетото от прокурора при образуване на наказателното производство като фактическо и юридическо формулиране на обвинението срещу длъжностни лица от отдел „О. и.” при СО – Район „С.”. Първоинстанционният съд в постановения акт е обсъдил възприемането на началния момент за течението на давностен срок, като е съобразил както крайния момент на инкриминирания период – 16.09.1997 год., така и датата на издаване на Акта за общинска собственост – 26.01.1999 год., което фактическо обстоятелство е установено в хода на разследването и е от значение за преценката за съставомерност на деянието, за което е образувано наказателното производство.
При това правилно и обосновано съобразяване на началото на давностния срок за наказателно преследване, правилно е приложен материалният закон, като е съобразен размера на санкцията, предвидена за деянието, за което е образувано наказателното производство и е приложена нормата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. Първоинстанционният съд, освен това е обсъдил и преценката за изтичане на давност и при възможна друга, по-тежка квалификация на деянието, за което е образувано производството и при това отново е стигнал до извод за това, че понастоящем предвиденият в закона срок за осъществяване на наказателно преследване за деянието, за което е образувано наказателното производство, е изтекъл. Поради това, съображенията в жалбата по която е образувано въззивното производство, касаещи твърдения на жалбоподателя, че от деянието са настъпили, а не само е било възможно да настъпят немаловажни вредни последици, са били обсъдени правилно от СГС и не са налице основания за ревизиране на изводите в тази насока.
По-нататък, първостепенният съд е изложил правилни и обосновани мотиви за това, че в атакуваното пред него постановление правилно и законосъобразно е приложен давностния срок по чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, доколкото не се констатира спиране или прекъсване на давността. Въпросът за това кога е налице прекъсване на давността, уреден в чл. 81, ал. 2 от НК, има трайно и безпротиворечиво решение в съдебната практика, като се приема, че процесуалните действия, с които се прекъсва давността, следва да бъдат конкретизирани по своята предметна и персонална насоченост, следва да са предприети срещу конкретно лице (в този смисъл Решение № 305/2002 г. по н.д. № 177/02 г. на І Н.О. на ВКС, Решение № 46/85 г. по н.д. № 16/85 г. на І Н.О. на ВКС). В настоящия случай не са извършвани действия за наказателно преследване срещу конкретно лице, не е привличано като обвиняем конкретно лице и поради това, правилно в атакувания акт е възприето, че не е налице прекъсване на давността. Не са налице и факти за спиране на давността, като спирането на наказателното производство не означава спиране на течението на давностния срок, тъй като разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НК предвижда други хипотези, при които се приема спиране на давността.
При тези съображения касателно началния момент на давността, приложимия срок за изключване по давност на наказателното преследване, липсата на прекъсване на давността, настоящата инстанция споделя като правилен и законосъобразен правният извод, направен в Постановлението на СГП и в атакуваното определение на СГС за това, че с изтичане на предвидения в закона давностен срок е погасено окончателно правото на държавата да осъществи наказателно преследване спрямо конкретно лице.
В този смисъл, доколкото с изтичане на предвидения в закона давностен срок е изключена възможността за наказателно преследване за деянието, за което е образувано наказателното производство, е безпредметно обсъждането на всички доводи в жалбата за накърняване на права и законни интереси на жалбоподателя С. С., за съставомерност и причинна връзка на деятелността на определени лица с причинено увреждане на С..
Освен това, дали е било налице бездействие на органите на досъдебното производство и дали те са проявили достатъчна активност за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване в образуваното наказателно производство, за което се оплаква жалбоподателят С., е без значение по отношение на прилагане на института на давността. В тази връзка, не е в компетентността на съда в това производство да указва на органите на прокуратурата да извършат проверки по движението на подадени от жалбоподателя С. молби до съответни прокурори.
Пред настоящата инстанция се навежда оплакване за неправилно възприемане на началния момент на давностния срок, като се развива съображение за това, че престъпната деятелност не е приключила към възприетия в атакуваните актове момент, а посегателството върху законните интереси на С. е реализирано на 23.03.2007 год. с издаването на Заповед № ДИ-03-002 от посочената дата , от Областния управител на С. област. Тези доводи не могат да бъдат възприети като основателни от настоящия въззивен състав. Действително, с жалбата се представя копие от цитираната Заповед № ДИ-03-002/23.03.2007 г. на Областния управител на Област С., с която се нарежда да се продаде на С. С. индивидуализиран поземлен имот – държавна собственост и е определена договорна пазарна цена. Видно от съдържанието на Заповедта, същата касае поземлен имот, по отношение на който жалбоподателят С. е сезирал с оплакване прокуратурата за извършени незаконосъобразни действия от страна на длъжностни лица от СО-Район „С.”. Идентичността на имота, обаче, не е достатъчно основание да се приеме, че това фактическо обстоятелство е елемент от престъпната деятелност, за която е образувано и водено наказателното производство. В постановлението на СГП за образуване са очертани фактическите и правни рамки на обвинението, като наказателното производство е образувано срещу длъжностните лица от отдел „О. и.” при СО – Район „С.”, за това, че в периода 15.01.1997 г. – 16.09.1997 г. в гр. С., в сградата на района нарушили и не изпълнили служебните си задължения с цел да причинят другиму (С. М. С.) вреда и от това могли да настъпят немаловажни вредни последици-престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК. Представената в настоящето производство Заповед, на която се позовава жалбоподателят, от една страна касае дейност на други длъжностни лица, различни от тези, срещу които е образувано производството – тази заповед е издадена от Областния управител, като не е налице негова ведомствена обвързаност с длъжностите лица от СО – Район „С.”, а също така и действията на Областния управител не са от кръга на тези, за които е образувано наказателното производство. В този смисъл, не са налице основания да се възприеме, че нововъведеното от жалбоподателя фактическо обстоятелство обосновава различна преценка по отношение на началния момент на давностния срок.
Предвид изложените съображения за това, че правилно и обосновано първостепенният съд е приел, че атакуваното пред него Постановление на СГП е законосъобразно, въззивният съдебен състав намира, че определението на СГС следва да бъде потвърдено, а подадената жалба – оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 7 от НПК, съдът


О П Р Е Д Е Л И :


ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.02.2010 год., постановено по нчд № 364/10 год. по описа на СГС, Наказателно отделение, 9 състав, с което е потвърдено постановление на СГП от 08.01.2010 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 288/05 год. по описа на ССлС-ТО, пр. пр. 3425/04 год. по описа на СГП, образувано за престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК срещу длъжностите лица от отдел „О. и.” при СО – Район „С.”, за това, че в периода 15.01.1997 г. – 16.09.1997 г. в гр. С., в сградата на района нарушили и не изпълнили служебните си задължения с цел да причинят другиму (С. М. С.) вреда и от това могли да настъпят немаловажни вредни последици.
Определението не подлежи на обжалване и протест.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.

[bludniq_sin]

В настоящия случай не са извършвани действия за наказателно преследване срещу конкретно лице, не е привличано като обвиняем конкретно лице и поради това, правилно в атакувания акт е възприето, че не е налице прекъсване на давността.

Въпросът е какво разбират те под "действия за наказателно преследване", защото ми е чудно запетаята след това, за да дадат пример за такова действие с привличането на обвиняем ли е или имат предвид, че привличането на обвиняем също както и действия за наказателно преследване срещу конкретно лице спира давността. Според мен едва с привличането на лицето като обвиняем следва да се спре давността, но съдебната практика отхвърля мнението ми май. Според мен това определение на АС е изключение от общото правило. Ето още едно разсъждение на съдия Ненков от ВКС (не е конкретно по темата но отново потвърждава мнението на горните две решения):

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 НК давността за всяко от тях е десет години. Още на досъдебното производство същата е била прекъсвана в условията на чл. 81, ал. 2 НК. Например, дознанието срещу осъдения Д. за горепосочената престъпна дейност е било образувано на 25.09.1998 г., а след това са последвали поредица от процесуални действия спрямо него, осъществени и в двете фази на наказателния процес. При всяко положение до влизането в сила на присъдата на 17.06.2008 г. установеният от закона давностен срок за отделните престъпления не е бил изтекъл, съответно не е била изтекла и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК, която в случая е петнадесет години.

И те така .. ще се радвам ако някой с практика даде мнение за да имате все пак поне 2 мнения.