forum.lex.bg

Исках да озаглавя темата несъвършенствата на НК |"уреждащи" отношенията родители-деца. Търся съдебна практика и тълкувания по чл.182, ал.2 от НК. Каква ереалната наказателна отговорност на родител, чието дете отказва да осъществи срещите за лични контакти с другия родител? Според възприетата практика след 3 неосъществени срещи, въпреки доброто желание на родителя-настойник, другият родител има право на заведе частна жалба и да се образува НЧХ. След приключване на делото /с присъда или не/, ощетеният родител, според закона, има право да заведе нови дела. Какво е задължението на родителя-настойник да стои вкъщи и да чака другия родител, който с месеци не е идвал на срещите. Къде е в този случай правото на детето /вече 10-год./ да има волеизявление по въпроса?

Госпожо, ще или неще да се среща детето с родителя си, за съжаление закона не го интересува, а другия родител трябва да си стои в къщи за да предаде, а после за да приеме детето след свиждането. Или поне да остави сигурен цовек, който да направи това от негово име, ако не иска да се вижда с бившия си съпруг. Друг е въпроса, ако родителя по някакъв начин вреди на детето си по време на свижданията - морално или физически - тогава може да се иска от Съда да измени режима на свиждане и дори да прекрати свижданията. Тогава той може и да изслуша мнението на детето. На трето място за другия родител свиждането е право, а не задължение и той може и да не се възползва от него. Все пак ако свиждането е от 9:00 часа и той не дойде до 10:30 часа може да се предположи, че не е нужно да го чакате повече, ако не се е обадил преди това и е добре да имате свидетел, че наистина сте го чакали. Но незнам каква е точно съд. практика по въпроса.