чл. 55 НК - може ли да отпадне само по лекото наказание

[prim444]

Здравейте!
Имаме обвинение за което се предвижда наказание ЛС /без мининмум/ + глоба.
Подсъдимият е съгласен с ЛС условно /не иска да е пробация защото е тираджия и няма как да ходи да се подписва и същевременно да пътува/, обаче на всяка цена иска да избегне глобата, която за съжаление е кумулативно предвидена и е доста солена.

Може ли, да се приложи при евентуално сключване на споразумение, чл. 55, ал.3 НК /да не се наложи по- лекото наказание което е глоба/, а същевременно да не се прилага чл. 55, ал.1, т.2 б. б - т.е. да НЕ се заменя ЛС с пробация?


чл. 55 НК (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:
1) определя наказанието под най-ниския предел;
2) заменява:
....................................................................................
б/ лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с пробация
............................................................................................................................
(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

[pita6toto]

Решение № 1047 от 20.02.2007 г. на ВКС по н. д. № 549/2006 г., II н. о., докладчик съдията Лидия Стоянова
чл. 55, ал. 3 НК

чл. 66, ал. 1 НК

чл. 304, ал. 1 НК

чл. 16 НПК (отм.)

чл. 93, ал. 1 НПК (отм.)

чл. 352, ал. 1 НПК (отм.)

Обосноваността на въззивния съдебен акт е основание, което законодателят не е предвидил като касационно в чл. 352, ал. 1 (отм.) НПК, и ВКС не може да обсъжда, нито да приема различни фактически положения и да заменя вътрешното убеждение на инстанциите по същество относно фактите.

------------------------

Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия И. Х. Х. против Решение № 75/22.03.2006 г. по въззивно н. о. х. д. № 589/2005 г. на П. апелативен съд, в която се поддържа, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, включително и по отношение на наказанието, поради което е явно несправедливо. С касационните основания по чл. 352, ал. 1 (отм.) НПК се обосновават алтернативни искания - за отмяна и оправдаване или за определяне на наказанието при предпоставките по чл. 55 НК и прилагане на чл. 55, ал. 3 НК за кумулативното наказание.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в заключението си, че доводите за допуснати нарушения са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, извърши проверка в пределите по чл. 347 НПК и намира:

П. окръжен съд с Присъда № 336/19.10.2005 г. признал подсъдимия Х. за виновен в това, че на 06.03.2003 г. в гр. П. предложил дар - сумата 100 лева, на длъжностно лице - служител на МВР - св. А., за да не извърши действия по служба - да не предприема действия по наказване на св. Х. На основание чл. 304, ал. 1, вр. чл. 54 НК, го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание, на основание чл. 66, ал. 1 НК, отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 3 хил. лева.

Приложил чл. 53, ал. 1, б. "а" НК за веществените доказателства - 5 бр. банкноти.

П. апелативен съд с обжалваното Решение по въззивно н. о. х. д. № 589/2005 г. изменил присъдата само досежно размера на глобата, която намалил на 2 500 лева и потвърдил в останалата обжалвана от подсъдимия част.

Въззивният съд е възприел изцяло установената фактическа обстановка. Направил е верен извод, че събраните и проверени от първоинстанционния съд доказателствени материали са оценени с оглед действителния им смисъл. Наред с това обаче, за да се произнесе, както по обосноваността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и поддържаните доводи във въззивната жалба, така и съобразно изискванията по чл. 313 (отм.) НПК, упражнил правомощията си по чл. 326 (отм.) НПК, като уважил исканията на страните - за допускане на свидетел, по съображение, че показанията му имат значение за правилното решаване на делото и допускане преразпит на разпитани от първоинстанционния съд, за които преценил, че е необходим. Целият, събран и проверен от двете инстанции доказателствен материал е съпоставил, анализирал и обосновано оценил, поради което е могъл да постанови решението си, съобразно изискванията по чл. 16 (отм.) НПК - по вътрешно убеждение и съобразно закона. Подробно е обосновал и отказа си да възприеме възраженията на подсъдимия за допуснати нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на гласните доказателства, за което е изложил подробни съображения, които настоящият състав изцяло възприема.

Неоснователно е възражението, че и двете инстанции са направили необоснована оценка на показанията на свидетелите К. и А., въпреки допуснати от тях нарушения на Закона за МВР. Ако и доколкото действително има такива, то правилно инстанциите по същество не са ги обсъждали, поради некомпетентност. Самоличността на подсъдимия е установена по несъмнен начин от показанията на тези свидетели, които са последователни и достоверни, и правилно са възприети и оценени като годни да установяват относими към предмета на доказване обстоятелства. Макар и с поведението си подсъдимият да е създал умишлено затруднения за разкриването на самоличността му с действията си двамата служители на МВР, за които въззивната инстанция правилно е отказала да приеме наличието на предпоставките по чл. 93, ал. 1 (отм.) НПК, не са допуснали нарушения, които да обосноват извода, че са нарушени процесуалните му права. Противоречиви и непоследователни са обясненията на подсъдимия за относими обстоятелства, както и дадените от св. Х. показания, като израз на желанието да подкрепи защитната му позиция и да го оневини, което е обяснимо, след като деянието на подсъдимия е осъществено по повод констатираното нарушение - управление на МПС след употреба на алкохол от свидетеля, и затова правилно са отхвърлени, като недостоверни. Вярна е и оценката на показанията на св. Д. Подписът, който е положил на съставения за нарушението акт, установява единствено отказа на нарушителя да го подпише - обстоятелство, което последният не е оспорил. Въззивният съд е оценил, съобразно действителния им смисъл, показанията на посочените свидетели, а с отказа да възприеме обясненията на подсъдимия и показанията на св. Х. не е допуснал нарушение на процесуалните правила, след като те не съдържат последователност и достоверност за относимите към предмета на доказване обстоятелства. Начинът, по който са анализирани в жалбата доказателствата и основаните на отделните факти възражения, касае обосноваността на въззивния съдебен акт - основание, което законодателят не е предвидил като касационно в чл. 352, ал. 1 (отм.) НПК, и настоящият състав не може да обсъжда, нито да приема различни фактически положения и да заменя вътрешното убеждение на инстанциите по същество относно фактите.

Неоснователно е възражението за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Въззивният съд не само е потвърдил съображенията на първоинстанционния съд в подкрепа на решението да се приложи разпоредбата на чл. 54 НК и да се наложи наказанието в размер към средата, но е изложил и свои съображения за справедливост на това наказание, които настоящият състав изцяло възприема. Вярна е оценката на всички индивидуализиращи обстоятелства, определени като смекчаващи, и които по своята тежест и характер не могат да бъдат преценени като многобройни, нито някое от тях - като изключително по смисъла на чл. 55 НК. Не е смекчаващо обстоятелство от такъв характер размерът на сумата, макар и в жалбата да е определен като изключително нисък, очевидно по критерии на подсъдимия, в които отсъстват данните за социалното положение на българина. Поначало, това престъпление е със завишена степен на обществена опасност, предвид неговата динамика, конкретното му проявление по отношение на конкретните лица и конкретната обстановка. Не може да се подценява обществената опасност на личността на подсъдимия, само защото не е бил осъждан или няма данни за образувани по отношение на него наказателни производства, пренебрегвайки конкретното му поведение по време и след извършването на деянието. Затова, законосъобразната оценка за наличието на предпоставките по чл. 54 НК води до извода, че наказанието по вид и размер е съответно на извършеното и на целите по чл. 36 НК. Вярно е, че това наказание може да бъде заменено с друго, по-леко от предвидените в НК, но само при положение, че са налице предпоставките на предвидената като изключение правна възможност по чл. 55 НК, каквито не са налице в конкретния случай. Разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК, при това положение, не може да бъде приложена, след като другото наказание е определено при предпоставките по чл. 54 НК. Доколкото за това кумулативно наказание е имало основание да бъде определено като явно несправедливо, въззивният съд с решението си е отстранил това нарушение.

Предвид горното, решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 75/22.03.2006 г. по въззивно н. о. х. д. № 589/2005 г. на П. апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

[proki0]

Ключови фрази
Против интелектуалната собственост * приложение на чл. 55 НК * основание за възобновяване на наказателното дело


Р Е Ш Е Н И Е
№ 445
град София, 07.11.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева
2. Жанина Начева
при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2226 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на н. о. х. д. № 315/2011 г. и отмяна на определение от 23.02.2011 г. на Старозагорския районен съд за одобряване на споразумение.
Изтъкнато е съществено нарушение на материалния закон, тъй като съдът не е имал основание да приложи чл. 55, ал. 3 НК и да не наложи наказанието глоба, кумулативно предвидено с наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване на наказателното дело.
Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното:
С определение от 23.02.2011 г. по н. о. х. д. № 315/2011 г. Старозагорският районен съд е одобрил споразумение, с което подсъдимият А. Г. С. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 55, ал. 3 НК съдът не е наложил наказанието глоба.
Процесуално допустимото искане на главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО.
С определението от 23.02.2011 г. Старозагорският районен съд е одобрил споразумение, с което материалният закон е бил съществено нарушен. На подсъдимия А. Г. С. е било определено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК, т. е. в рамките на наказанието, посочено в санкцията на чл. 172б, ал. 1 НК. Следователно не е било налице основанието по чл. 55, ал. 3 НК да не се наложи по-лекото наказание - глоба, което се предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Тази законова възможност е могла да бъде упражнена само в случай на замяна на наказанието лишаване от свобода, за което не е предвиден най-нисък предел в чл. 172б, ал. 1 НК, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК.
Допуснато е съществено нарушение, което обуславя отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Старозагорския районен съд от съдебно заседание.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА н. о. х. д. № 315/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОТМЕНЯ определение от 23.02.2011 г. за одобряване на споразумението и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Старозагорския районен съд от съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: