Крива работа са тези текстове – 270 към 296 , защото 296 е изменян – структурно- има ново деяние по алинея първа, което се изразява в пречене през 2002 г.От тогава насетне започва да прилича много на 270 – пречене или осуетяване.
Ако се изхожда от обектите на защита, би следвало престъпленията против правосъдието да се явяват винаги специални състави, защото имат спец.обект на защита- правосъдната дейност и “превръщането” на резултата от тази дейност/съдебния акт/ във “факт от действителността”- изпълнението на един съдебен акт бил той присъда или решение/ грубичко се изказвам от гражд.правна гл.т., ама сега точката ни е НПравна, простете ми..
270 изглежда като да е в отношение общ към специален.
От др.страна, съдебното изпълнение се защитава и то много спец., с изрична норма, и по тази, общата глава- там е уредено разпореждането със запорирана вещ, наказвано административно,277,ал.2 по чл.424 от НК.Т.е.е там има още по –спец.състав от самата глава “престъпления против правосъдието”.
И сега къде е истината?
270 може да се осъществи само чрез действие.Т.е. бездействието не става.То е препятстване да изпълни служебните си задължения.Ако е бездействие – трябва да е по 275.В контекста на 296 – пречи се повече с действия, бездействията могат и да осуетяват?
Може ли да се тълкува съдебно решение като всеки съдебен акт, родово ли е понятието.Донякъде мисля така.Защо на законодателя щеше да му са налага да променя 293 а – от съдебно решение – на съдебен акт – ако първоначално заложения в главата смисъл беше не осъдително решение, а всеки подлежащ на изпълнение съдебен акт.Миши мисля, че в друга тема се беше позовал на едно решение на съдията Гроздан Илиев, май единственото по –прясно и публикувано по 293 а- та в него се казва така :
“Освен това следва да се има предвид, че в случаите, когато законодателят е имал за цел да осигури наказателноправна защита на по-широка категория обществени отношения, които даден вид деяния застрашават или увреждат и които се явяват техен обект, той е изразявал това недвусмислено, като е използвал родовото понятие "съдебно решение", включващо както влезлите в сила съдебни решения, за които наред с формалната е налице и материална законна сила с присъщата за последната сила на пресъдено нещо, така и останалите съдебни решения, подлежащи на изпълнение, които съдът постановява. В тази насока ОСНК е имало възможност да се произнесе с Тълкувателно решение № 22/20.04.1983 г. по н. д. № 23/1983 г. относно понятието "съдебно решение". Вярно е, че тълкуването е дадено по повод съдържанието на обективен признак от разпоредбата на чл. 182, ал. 2 НК, но не са налице основания за неприложимост на възприетите критерии за разграничаване на съдебните актове и в останалите случаи, където като обективен признак от състава на престъплението е използвано родовото или видовото понятие за съдебно решение.”
Всичко това добре- изглежда като само за 293 а да се отнасят съдебните решения, влезли в сила, като са изключени другите подлежащи на изпълнение съд.актове.по арг.на противното остава в останалите случаи по НК “съдебно решение” да е всеки съдебен акт – както е за родителските права, така и по 296.
Но 2002 г, след това решение на ВКС, законодателят промени текста и написа влезли в сила съдебни актове - и кашата се възстанови.Значи по силата на 293 а се говори за съдебни актове, а 296 остана с понятието решения. Дали е родът “съдебен акт” – когато се казва решение или е вид- решение на съда / а не определение, разпореждане/.Да беше оправил и 296 – “съдебен акт”.Но не го е и останаха разграничени.
При разграничаването в каузалното тълкуване в решението на ВКС/Гр.Илиев/ се е изхождало от дефиницията “влязло в сила” по 293 а – и това понятие е отнесено към актовете със СПН.Но сега в 293 а пише “влязъл в сила съдебен акт”- необжалваем съдебен акт, което съвсем не означава ,че е съдебен акт със СПН.И сега по какво остава да се разграничава Общото понятие по 293 а – съдебен акт – от съдебно решение по 296?
Когато влиза в сила НК – 1968 г. актът въз основа на който се издава ИЛ по актуалната в ГПК уредба се е именувал РЕШЕНИЕ-
237. Подлежат на принудително изпълнение:съдебните ги махам
в) документите, с които се установяват подлежащи на изпълнение вземания на държавните предприятия, банките и кооперациите, според особените за тях закони;
г) постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
д) записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед;
е) нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване владението на определени вещи, и
ж) други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист.
244. Решението или разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва в седемдневен срок. ....
Обжалването на решението или на разпореждането, с което молбата се уважава, не спира изпълнението.
Когато 296 е създаден , решение е вкл., т.е. защита е дадена и на несъдебните ИО в сегашния смисъл/ е в по-стария смисъл – на отменения ГПК. Има резон да се поддържа ,че защита по 296 могат да получат и несъдебните изпълнителни основания/ поотменения ГПК/ Сега пък те всичките основания нали са си само съдебни.Те.е. и те се защитават по 296 според мен./ т.е. единственото нещо дето не съм съгласна с Миши е от др.тема- че тук влизат и актове на съда по НПК-определения по мерки, става ми много широко тълкуването/
И така в резюме – мисля по 296 вкл.се и съдебни актове без сила на пресъдено нещо, могат да не са влезли в сила, но да подлежат на изпълнение- защото НК , когато е създаден, точно това е имал предвид автора и тогава по-ясно от сега е знаел какво иска да каже.
Първо по 296 са наказвани само деянията по сегашната алинея втора- когато СР се отнася до вещта – явно ще рече притезания за предаване на вещи.Сега обаче има алинея първа, която казва осуетяване и пречене на изпълнението , независимо от вида на притезанието.
Ако дл.попречи на съд.изпълнител да вземе вещта, да извърши опис.....- отива да е по 296, ал.1 .Попречването следва да е с действие.Осуетяването – може да е с действие и бездействие/ мисля, че точно питането на Калахан, работодателят не изпълнява, е подходящ пример, при умисъл обаче/
.Действието може да не се изразява в пряко препятстване на изпълнението на задълженията – в смисъл физическо препятствие.Дали не може да е и правно такова? И тук голямото ми чудене- ако длъжникът се разпореди с вещта- предназначена да се осребрява / избран изпълнит.способ – възбрана и опис на недвим имот/ и той се разпореди с възбранен имот, не осуетява ли изпълнение.Има умисъл – знание, че вещта е предназначена за удовлетворението...Не ме обвинявайте в антисоциални/ антидлъжникова / настроения.Само си се чудя.Нали ал.2 защитава спец. случаите на разпореждане с вещи- предмет на решението/ и то по –тежко ги защитава- алтернативната глоба е по –голяма / .Дали пък не може по ал.първа да се защитава от въздействие на длъжника – фактическо или юридическо такова – вещта, когато е предмет на изпълнението по избрания способ, като така се защитава самото изпълнение.Не става дума за валидността на разпореждането с възбранен имот от ГП аспект.Валидни ГП сделки могат да съставляват елемент от факт.състав на престъпления- т.е. наказуемо и ГП-валидно не се изключват.Измамните сделки са
унищожаеми, пораждат последици, но това може да е престъпно, ако е вредоносно и заблуждаването е умишлено, могат да се скл.явно неизгодни сделки, които пораждат последици и това да е престъпно.
Дали не могат да се сключват непротивопоставими на взискателя валидни сделки с възбранени имоти и това да е престъпно по 296 ?
В теорията по тоз въпрос / всъщност много по напред от това да има възбрана/ се е говорило – груба аналогия-не на закона
, а на мисълта ми - при лично укривателство- избягване на наказание конфискация чрез симулативни сделки между свързани лица....Много прилича.
Като цяло 296 предоставя по –интензивна и спец.защита от 270, като има по разнообразна защита – като форми на изпълнителното деяние.Дали 270 не остава при противозаконно пречене без умисъл за осуетяване на изпълнение?Но ми е малко трудно да си представя какво ще да е това пречене , което не цели именно това?
Така, че Калахан, мисля, че можеш / с Вас / теб на ти или на Вие си говорехме/, както и да е, както е уместно да се обръщам.... можеш да се позоваваш на 296 , когато някой е попречил на описа, на въвода - и именно на 296?Също и когато умишлено бездейства, като пречи на приложението на способа, с именно тези цели/има умисъл/.По обществената опасност - някак си количествено и по умисъла - ще се различава от нарушението по ЗСВ?
Ама дали попречи се различава от пречи по "резултата" - трябва ли да се избегне изпълнението - за разлика от 270, което си е формално- изглежда като да е така формулирано/ като го сравнявам с ал.2, единствена в страта редакция/.Дали не следва по 296 да е осуетено приложението на способа въобще и да е попречено на приложението на способа въобще/ не изпълнението да е невъзможно напълно/.
Като например симулативно длъжникът започва да взема минимална работна заплата/ тук, не ме нападйте, само разсъждавам/ по взаимна договореност с работодателя?
Тук доказателствени ще са проблемите.
Или вещта да е продадена след възбраната ?
Макар и непротивпоставимо.
Ако дл.не пусне ЧСИ да влезе, но той си влезе, със съдействието на МВР, май на практика по 270 върви, ако нещо върви ?
Това е само теор.разсъждение и не отразява напълно обосновано и практически проверено убеждение
Трябва да тръгвам, по-късно ще помисля пак.Не че не бях досадница до тук
Публикувано на: 15 Сеп 2008, 21:00
Лелеееее! Тук станало като далечното едно време, в зародиша на сайта! Поздравявам Ви, колеги, за това, което сте сътворили, за духа и битието на правото, което сте върнали на тези виртуални странички!
Това обезсмисля наличието на 293а НК. Кой ще защити кредитора - прокуратурата отказва, съдът отказва...Кой?