Търсих нещо днеска ,та попаднах на интересно решенийце.Може да е от полза някому.Моят номер навремето не мина,но има надежда
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=% ... vg&cad=rja
- Дата и час: 23 Ное 2024, 12:18 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
чл. 78а НК и редукция по чл. 63 НК
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
28 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
Re: чл. 78а НК и редукция по чл. 63 НК
Постнатото от теб решение го прочетох, ясно стана, че практиката е противоречива, но утвърдено в практиката е приложението на чл. 78а преди редукцията, въпреки че аз в началото на дискусията бях на твоето мнение.
От друга страна, ако се размисли човек, чл. 78а регламентира реда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, така че тук става дума по принцип за съвсем друг ред за търсене на отговорност, за налагане не на наказание от Особената част на НК, а за административно - глоба. Така че, това си е аргумент за противоположното и утвърдено мнение, че няма как да започваме редукция по чл. 63 при условие, че не сме определили по какъв ред ще се търси наказателна отговорност на дееца. Тоест, с тези аргументи преминавам към противоположното становище.
От друга страна, ако се размисли човек, чл. 78а регламентира реда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, така че тук става дума по принцип за съвсем друг ред за търсене на отговорност, за налагане не на наказание от Особената част на НК, а за административно - глоба. Така че, това си е аргумент за противоположното и утвърдено мнение, че няма как да започваме редукция по чл. 63 при условие, че не сме определили по какъв ред ще се търси наказателна отговорност на дееца. Тоест, с тези аргументи преминавам към противоположното становище.
- nk7702n
- Старши потребител
- Мнения: 6457
- Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02
Re: чл. 78а НК и редукция по чл. 63 НК
Преди всичко да кажа, че не целя да внеса смут, просто попаднах на тези мотиви по поставения въпрос и мисля че заслужават внимание
Мотиви по НОХД № 423 по описа за 2011 г. на Поповски районен съд
Подсъдимият Б.М.А. ***, е предаден на съд по реда на Глава ХХVІІ-ма от НПК по обвинение за това, че „на 29/30.01.2011 г., в с.Г., община П., с повреждане на преграда, здраво направена за защита на лица и имот-счупено стъкло на прозорец, е отнел чужди движими вещи – вентилаторна печка „Делонги” на стойност 45 лв. и златен накит – синджир с украшение във формата на сърце, с общо тегло 8.2 грама, на стойност 385 лв., или вещи на обща стойност 430 лв./четиристотин и тридесет лева/, от владението на Н.С.Н., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието си е и могъл да ръководи постъпките си” - престъпление по чл.195,ал.1,т.3, вр. с чл.194,ал.1 НК и във вр. с чл.63,ал.1,т.3 от НК.
Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин и предвид характера на проведеното производство [по Глава ХХVІІ от НПК] пледира за индивидуализация на наказанието при условията на чл.58а,ал.4, във вр. с чл.55 НК, като предвид възстановяването на вредите намира, че обвинението следва да се измени в по-леко, а именно във вр. с чл.197,т.3 от НК.
До започване на съдебното следствие, пострадалата от престъплението Н.С.Н., редовно призована, не се явява в с.з., не предявява граждански иск против подсъдимия.
Подсъдимият се явява в с.з., признава се за виновен, с оглед на което и дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ НПК – „съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. Предвид това съдът, с отделни определения, както следва: 1.) На осн.чл.372,ал.3,във вр. с чл.371,т.1 НПК прие,че действията по извършеното разследване на досъдебното производство са изцяло съобразени с реда, предвиден в НПК, с оглед на което одобри изразеното от подсъдимия и неговия защитник адв.К. от гр.П., АК Т. изрично съгласие относно това да не се провежда разпит на свидетели и вещо лице, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и писменото експертно заключение, и 2.) На осн. чл.372,ал.4, вр. с чл.371,т.2 НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства по делото, поради което обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия също счита, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, като пледира за осъдителна присъда, освобождаване от наказателна отговорност и налагане на наказание „обществено порицание” на осн.чл.78а,ал.6 от НК.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията, вписани в разпоредбата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б.А. *** в дома на своите баба и дядо, тъй като родителите му живеели и работели в чужбина, бил с основно образование, не учел, не бил осъждан и освобождаван от наказателна отговорност, няма данни за регистрация в ДПС и извършвани като непълнолетен /навършил пълнолетие на 21.03.2011 г./ други противообществени прояви.
Домът, в който живеел подс.А. ***, а на същата улица, на № ** живеела пострадалата Н.Н.. Домът й бил в края на селото, тя живеела сама и била трудно подвижна. На 29.01.2011 г. вечерта подсъдимият случайно видял, че зетят на пострадалата ще я води до гр.Т., при което и предвид липсата на доходи в момента, решил да се възползва от отсъствието й и извърши кражба. Изкачал да се стъмни, като около 22 часа прескочил през тухлената ограда /снимки л.19/, приближил се до къщата и счупил с намерено дърво едно от стъклата на прозорец /снимки л.21/. През получилият се отвор влязъл в жилищните помещения, като в чекмедже на масата в дневната /снимка л.23/ намерил златен накит – синджир с украшение във формата на сърце, с общо тегло 8.2 грама, който взел. От друго помещение взел вентилаторна печка „Делонги” и по обратния път се прибрал у дома си, където решил да включи уреда. Поради неправилната експлоатация, вентилаторната печка се повредила, поради което подс. А. я изхвърлил в близост до дома си. На следващият ден – 30.01.2011 г. пострадалата се върнала и веднага установила, че е влизано в дома й, уведомила органите на полицията, бил извършен оглед на местопроизшествието, при който подсъдимият участвал като поемно лице /виж протокол л.16, под №2/. Няколко дни по-късно подсъдимият решил да продаде златното украшение, но тъй като бил още непълнолетен нямал право да го залага от свое име. Поради това се свързал с познатия си св.Б.Р., заблудил го, че вещта е на майка му и последният го заложил в заложна къща „**” в гр.П., намираща се на **, за сумата 200 лв., заплатена от св.Д. И. /виж и издаден заложен билет от 03.02.2011 г. л.31/. В хода на започналото ДП полицейските служители установили извършеното от подсъдимия действие по разпореждане със златния накит, прие което подсъдимия признал за извършената кражба, но се уплашил от последствията и напуснал пределите на страната. След завръщането му /вече пълнолетен/ и извършеното на 19.08.2011 г. привличане в процесуалното качество на обвиняем, Б.А. възстановил на пострадалата сумата 200 лв., а на 07.09.2011 г. заплатил още 50 лв. /виж разписка в оригинал – приложена на л.19 от съдебното производство/, или общо заплатил 250 лв. В хода на ДП била назначена СЧЕ, от заключението към която /л.38/ е видно, че общата стойност на вредите от престъплението възлиза на 430 лв., като с приложени разписки за 135 лв. + 45 лв. /т.е. още 180 лв./ подсъдимият е възстановил изцяло всички имуществени вреди на пострадалата.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з.доказателства, посредством приложените по ДП №87/2011 г. по описа на РУП Попово писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели и заключението на вещото лице по извършената оценителна експертиза, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят от приложените писмени доказателства за възстановяването на вредите и от самопризнанието на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4,във вр. с чл.371,т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “кражба” по смисъла на НК, което води до ангажиране на наказателната му отговорност. Както вече съдът имаше възможност да посочи по-горе, в хода на съкратеното съдебно следствие се установи, че инкриминираните вещи са заместени изцяло лично от подсъдимия А.. Това несъмнено обуславя задължителното приложение на привилегирования състав на чл.197,т.3 от НК, т.е. по-леко наказуемо престъпление. В контекста на така посоченото, съдът намира, че е налице основание за изменение на обвинението, описано в ОА в по-леко, без изменение на обстоятелствената му част, като в случая не е необходимо същото да се изменя по искане на прокурора по реда на чл.287 НПК. Ето защо, съдът в рамките на правомощията си по чл.301,ал.1 и чл.305 от НПК призна подсъдимия за виновен в извършване на по-леко наказуемо деяние, като приложи привилегията по чл.197,т.3 от НК.
Установявайки конкретните действия, чрез които подсъдимия е проникнал в имота на пострадалата,съдът прие, че от обективна страна е осъществил престъплението при по-тежката правна квалификация по чл.195,ал.1,т.3,пр.1 от НК - преодоляване на преграда, здраво направена за защита на лица и имот. Касае се за стъкло на прозорец, което по своята същност представлява съоръжение предназначено за изключване и ограничаване на всякакъв достъп на трети лица до вещите в помещенията, и предпазването на тези вещи от каквото и да било външно въздействие. Кражбата, извършена чрез взломяване на преграда е сложно престъпление, което изисква от една страна преодоляване на преградата, а от друга страна последващо отнемане на вещи като пряко следствие от преодоляването. В конкретният случай и двете кумулативни предпоставки са налице – чрез физическото му преодоляване /счупване на стъклото / прозорецът е станала негоден да изпълнява своите защитни функции, което от друга страна е довело до безпрепятствено проникване на подсъдимия в жилищните помещения и изнасяне на инкриминираните вещи.
При индивидуализацията на наказанието на непълнолетния подсъдим съдът прие, че са налице кумулативните условия за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като: 1./за извършеното престъпление (след задължителната редукция по чл.63,ал.1,т.3 НК) са предвижда наказание до 3 г. ЛОС;2./Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, раздел ІV на НК; 3./ причинените от престъплението имуществени вреди са изцяло възстановени на пострадалата посредством заплащането им от подсъдимия. Конкретно по въпроса за приложението на редукцията в настоящото производството, съдът намира за необходимо да отбележи, че най-същественият в случая правен въпрос е този дали задължителната редукция по чл.63 от НК въвежда специфични правила за определяне на наказанието и не оказва никакво влияние върху правната квалификация на деянието и не са част от обвинението (виж в т.см.Р № 75/10.05.96 г. по н. д. № 670/95 г., I н.о. ВКС и р.№185/20.07. 2010 г. г. по н.д.№108/2010г. ІІІ н.о.),или обратното-в какъвто смисъл също има решения на В/К/С, например р.№397/29.07.1976 г. по н.д.№383/1976 г. І н.о. и р.№ 679/10.02.2003 г. по н.д.№ 564/2002 г. на І н.о. Според настоящият съдебен състав, обвинението срещу непълнолетни включва приложението и на чл.63 НК, тъй като тази разпоредба е специфична и не трябва да се причислява само към правилата за определяне наказанието на такива лица, а по-напред тя на практика служи за неговото предвиждане. Подобно становище намира опора и в наказателно-правната доктрина като според проф.Александър Стойнов (Наказателно право, Обща част, С.,Сиела, с. 421) „наред с общите правила, при индивидуализацията на наказанието съдът следва да се съобразява и с някои особени правила, отнасящи се до определяне на наказанието при различните форми на престъпна дейност или пък за непълнолетните”. Наред с това, се посочва /с.132 пак там/, че „съдът е длъжен първо да замени предвиденото в Особената част наказание по реда на чл.63 от НК и едва след това да го индивидуализира според общите и специалните правила за определяне на наказанието”. Същата позиция застъпва и проф.Иван Ненов, според когото „…нашето наказателно законодателство съдържа всъщност едно двояко фиксиране на наказанията за различните престъпления: едно обикновено, указано пряко в нормите на особената част, и друго значително смекчено - за непълнолетните" (Наказателно право на НРБ, обща част, С., НИ, 1972, с. 200). Щом това е така, включването на чл. 63 в правната квалификация на обвинението има същото предназначение, както включването и на всяка друга типична за особената част на НК правна норма - не само в диспозицията, но и със санкцията й. Без посочване на предвидената в закона санкция правната квалификация не би могла да изпълни целта, която има във връзка с осъществяване на наказателната отговорност. Ако правната квалификация не включва и съответната на престъплението санкция, не би могло да се извърши и сравнението на наказуемостта (по-тежка, еднаква, същата или по-лека), за което дава указание ТР № 57/1984 г. на ОСНК).
След направените принципни уточнения, при определяне вида на административното наказание за подс.А., съдът отчете, че съгласно чл.78а,ал.6 от НК възможните административни наказания са обществено порицание или възпитателна мярка, която обаче е неприложима, тъй като подсъдимият вече е пълнолетен. Ето защо съдът прие, че единствената и съответна на извършеното престъпление правна възможност е за налагане на наказание „обществено порицание”, изпълнението на което съгл.чл.52 НК да стане посредством прочитане на решението по местния радиовъзел в с. Г., община П..
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като предвид изхода на делото осъди подс. А. да заплати сумата 30 лв. за в.л. от ДП – в полза на държавата.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
Мотиви по НОХД № 423 по описа за 2011 г. на Поповски районен съд
Подсъдимият Б.М.А. ***, е предаден на съд по реда на Глава ХХVІІ-ма от НПК по обвинение за това, че „на 29/30.01.2011 г., в с.Г., община П., с повреждане на преграда, здраво направена за защита на лица и имот-счупено стъкло на прозорец, е отнел чужди движими вещи – вентилаторна печка „Делонги” на стойност 45 лв. и златен накит – синджир с украшение във формата на сърце, с общо тегло 8.2 грама, на стойност 385 лв., или вещи на обща стойност 430 лв./четиристотин и тридесет лева/, от владението на Н.С.Н., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието си е и могъл да ръководи постъпките си” - престъпление по чл.195,ал.1,т.3, вр. с чл.194,ал.1 НК и във вр. с чл.63,ал.1,т.3 от НК.
Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин и предвид характера на проведеното производство [по Глава ХХVІІ от НПК] пледира за индивидуализация на наказанието при условията на чл.58а,ал.4, във вр. с чл.55 НК, като предвид възстановяването на вредите намира, че обвинението следва да се измени в по-леко, а именно във вр. с чл.197,т.3 от НК.
До започване на съдебното следствие, пострадалата от престъплението Н.С.Н., редовно призована, не се явява в с.з., не предявява граждански иск против подсъдимия.
Подсъдимият се явява в с.з., признава се за виновен, с оглед на което и дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ НПК – „съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. Предвид това съдът, с отделни определения, както следва: 1.) На осн.чл.372,ал.3,във вр. с чл.371,т.1 НПК прие,че действията по извършеното разследване на досъдебното производство са изцяло съобразени с реда, предвиден в НПК, с оглед на което одобри изразеното от подсъдимия и неговия защитник адв.К. от гр.П., АК Т. изрично съгласие относно това да не се провежда разпит на свидетели и вещо лице, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и писменото експертно заключение, и 2.) На осн. чл.372,ал.4, вр. с чл.371,т.2 НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства по делото, поради което обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия също счита, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, като пледира за осъдителна присъда, освобождаване от наказателна отговорност и налагане на наказание „обществено порицание” на осн.чл.78а,ал.6 от НК.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията, вписани в разпоредбата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б.А. *** в дома на своите баба и дядо, тъй като родителите му живеели и работели в чужбина, бил с основно образование, не учел, не бил осъждан и освобождаван от наказателна отговорност, няма данни за регистрация в ДПС и извършвани като непълнолетен /навършил пълнолетие на 21.03.2011 г./ други противообществени прояви.
Домът, в който живеел подс.А. ***, а на същата улица, на № ** живеела пострадалата Н.Н.. Домът й бил в края на селото, тя живеела сама и била трудно подвижна. На 29.01.2011 г. вечерта подсъдимият случайно видял, че зетят на пострадалата ще я води до гр.Т., при което и предвид липсата на доходи в момента, решил да се възползва от отсъствието й и извърши кражба. Изкачал да се стъмни, като около 22 часа прескочил през тухлената ограда /снимки л.19/, приближил се до къщата и счупил с намерено дърво едно от стъклата на прозорец /снимки л.21/. През получилият се отвор влязъл в жилищните помещения, като в чекмедже на масата в дневната /снимка л.23/ намерил златен накит – синджир с украшение във формата на сърце, с общо тегло 8.2 грама, който взел. От друго помещение взел вентилаторна печка „Делонги” и по обратния път се прибрал у дома си, където решил да включи уреда. Поради неправилната експлоатация, вентилаторната печка се повредила, поради което подс. А. я изхвърлил в близост до дома си. На следващият ден – 30.01.2011 г. пострадалата се върнала и веднага установила, че е влизано в дома й, уведомила органите на полицията, бил извършен оглед на местопроизшествието, при който подсъдимият участвал като поемно лице /виж протокол л.16, под №2/. Няколко дни по-късно подсъдимият решил да продаде златното украшение, но тъй като бил още непълнолетен нямал право да го залага от свое име. Поради това се свързал с познатия си св.Б.Р., заблудил го, че вещта е на майка му и последният го заложил в заложна къща „**” в гр.П., намираща се на **, за сумата 200 лв., заплатена от св.Д. И. /виж и издаден заложен билет от 03.02.2011 г. л.31/. В хода на започналото ДП полицейските служители установили извършеното от подсъдимия действие по разпореждане със златния накит, прие което подсъдимия признал за извършената кражба, но се уплашил от последствията и напуснал пределите на страната. След завръщането му /вече пълнолетен/ и извършеното на 19.08.2011 г. привличане в процесуалното качество на обвиняем, Б.А. възстановил на пострадалата сумата 200 лв., а на 07.09.2011 г. заплатил още 50 лв. /виж разписка в оригинал – приложена на л.19 от съдебното производство/, или общо заплатил 250 лв. В хода на ДП била назначена СЧЕ, от заключението към която /л.38/ е видно, че общата стойност на вредите от престъплението възлиза на 430 лв., като с приложени разписки за 135 лв. + 45 лв. /т.е. още 180 лв./ подсъдимият е възстановил изцяло всички имуществени вреди на пострадалата.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з.доказателства, посредством приложените по ДП №87/2011 г. по описа на РУП Попово писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели и заключението на вещото лице по извършената оценителна експертиза, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят от приложените писмени доказателства за възстановяването на вредите и от самопризнанието на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4,във вр. с чл.371,т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “кражба” по смисъла на НК, което води до ангажиране на наказателната му отговорност. Както вече съдът имаше възможност да посочи по-горе, в хода на съкратеното съдебно следствие се установи, че инкриминираните вещи са заместени изцяло лично от подсъдимия А.. Това несъмнено обуславя задължителното приложение на привилегирования състав на чл.197,т.3 от НК, т.е. по-леко наказуемо престъпление. В контекста на така посоченото, съдът намира, че е налице основание за изменение на обвинението, описано в ОА в по-леко, без изменение на обстоятелствената му част, като в случая не е необходимо същото да се изменя по искане на прокурора по реда на чл.287 НПК. Ето защо, съдът в рамките на правомощията си по чл.301,ал.1 и чл.305 от НПК призна подсъдимия за виновен в извършване на по-леко наказуемо деяние, като приложи привилегията по чл.197,т.3 от НК.
Установявайки конкретните действия, чрез които подсъдимия е проникнал в имота на пострадалата,съдът прие, че от обективна страна е осъществил престъплението при по-тежката правна квалификация по чл.195,ал.1,т.3,пр.1 от НК - преодоляване на преграда, здраво направена за защита на лица и имот. Касае се за стъкло на прозорец, което по своята същност представлява съоръжение предназначено за изключване и ограничаване на всякакъв достъп на трети лица до вещите в помещенията, и предпазването на тези вещи от каквото и да било външно въздействие. Кражбата, извършена чрез взломяване на преграда е сложно престъпление, което изисква от една страна преодоляване на преградата, а от друга страна последващо отнемане на вещи като пряко следствие от преодоляването. В конкретният случай и двете кумулативни предпоставки са налице – чрез физическото му преодоляване /счупване на стъклото / прозорецът е станала негоден да изпълнява своите защитни функции, което от друга страна е довело до безпрепятствено проникване на подсъдимия в жилищните помещения и изнасяне на инкриминираните вещи.
При индивидуализацията на наказанието на непълнолетния подсъдим съдът прие, че са налице кумулативните условия за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като: 1./за извършеното престъпление (след задължителната редукция по чл.63,ал.1,т.3 НК) са предвижда наказание до 3 г. ЛОС;2./Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, раздел ІV на НК; 3./ причинените от престъплението имуществени вреди са изцяло възстановени на пострадалата посредством заплащането им от подсъдимия. Конкретно по въпроса за приложението на редукцията в настоящото производството, съдът намира за необходимо да отбележи, че най-същественият в случая правен въпрос е този дали задължителната редукция по чл.63 от НК въвежда специфични правила за определяне на наказанието и не оказва никакво влияние върху правната квалификация на деянието и не са част от обвинението (виж в т.см.Р № 75/10.05.96 г. по н. д. № 670/95 г., I н.о. ВКС и р.№185/20.07. 2010 г. г. по н.д.№108/2010г. ІІІ н.о.),или обратното-в какъвто смисъл също има решения на В/К/С, например р.№397/29.07.1976 г. по н.д.№383/1976 г. І н.о. и р.№ 679/10.02.2003 г. по н.д.№ 564/2002 г. на І н.о. Според настоящият съдебен състав, обвинението срещу непълнолетни включва приложението и на чл.63 НК, тъй като тази разпоредба е специфична и не трябва да се причислява само към правилата за определяне наказанието на такива лица, а по-напред тя на практика служи за неговото предвиждане. Подобно становище намира опора и в наказателно-правната доктрина като според проф.Александър Стойнов (Наказателно право, Обща част, С.,Сиела, с. 421) „наред с общите правила, при индивидуализацията на наказанието съдът следва да се съобразява и с някои особени правила, отнасящи се до определяне на наказанието при различните форми на престъпна дейност или пък за непълнолетните”. Наред с това, се посочва /с.132 пак там/, че „съдът е длъжен първо да замени предвиденото в Особената част наказание по реда на чл.63 от НК и едва след това да го индивидуализира според общите и специалните правила за определяне на наказанието”. Същата позиция застъпва и проф.Иван Ненов, според когото „…нашето наказателно законодателство съдържа всъщност едно двояко фиксиране на наказанията за различните престъпления: едно обикновено, указано пряко в нормите на особената част, и друго значително смекчено - за непълнолетните" (Наказателно право на НРБ, обща част, С., НИ, 1972, с. 200). Щом това е така, включването на чл. 63 в правната квалификация на обвинението има същото предназначение, както включването и на всяка друга типична за особената част на НК правна норма - не само в диспозицията, но и със санкцията й. Без посочване на предвидената в закона санкция правната квалификация не би могла да изпълни целта, която има във връзка с осъществяване на наказателната отговорност. Ако правната квалификация не включва и съответната на престъплението санкция, не би могло да се извърши и сравнението на наказуемостта (по-тежка, еднаква, същата или по-лека), за което дава указание ТР № 57/1984 г. на ОСНК).
След направените принципни уточнения, при определяне вида на административното наказание за подс.А., съдът отчете, че съгласно чл.78а,ал.6 от НК възможните административни наказания са обществено порицание или възпитателна мярка, която обаче е неприложима, тъй като подсъдимият вече е пълнолетен. Ето защо съдът прие, че единствената и съответна на извършеното престъпление правна възможност е за налагане на наказание „обществено порицание”, изпълнението на което съгл.чл.52 НК да стане посредством прочитане на решението по местния радиовъзел в с. Г., община П..
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като предвид изхода на делото осъди подс. А. да заплати сумата 30 лв. за в.л. от ДП – в полза на държавата.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
"There is no justice, only I exist."
-
djandarin - Потребител
- Мнения: 103
- Регистриран на: 24 Апр 2010, 13:40
Re: чл. 78а НК и редукция по чл. 63 НК
Djandarin, това Поповско решение е уникално просто! Изумително!... А уж и аз съм чела същите учебници и книжки....
- sunshine_75
- Потребител
- Мнения: 822
- Регистриран на: 13 Окт 2004, 09:36
Re: чл. 78а НК и редукция по чл. 63 НК
djandarin написа:.........Щом това е така, включването на чл. 63 в правната квалификация на обвинението има същото предназначение, както включването и на всяка друга типична за особената част на НК правна норма - не само в диспозицията, но и със санкцията й. Без посочване на предвидената в закона санкция правната квалификация не би могла да изпълни целта, която има във връзка с осъществяване на наказателната отговорност. Ако правната квалификация не включва и съответната на престъплението санкция, не би могло да се извърши и сравнението на наказуемостта (по-тежка, еднаква, същата или по-лека), за което дава указание ТР № 57/1984 г. на ОСНК).
Това е малко тъпичко действително.Става така,че е еднакво наказуемо всичко,щом е над пет години(при непълнолетните става "до три),без значение кражба ли е по 194 или 195 или пък по 197 ал.1 т. 3 или 4 и т.н
В случая по това дело няма протест на прокурора. По-горе решението,което съм пейстнал също инцидентно стана.Търсих нещо по даден проблем и попаднах случайно.Изобщо не съм си правил труда да гледам практката,тъй като по темата колегите споделяха,че тя е безусловно "преди редукцията".А спорния въпрос бе дали това е законното. Ако се поразрови човек вероятно ще се пръкнат десетки такива съдебни актове.
Трябва да има произнасяне със задължителен характер,ама ВКС май предпочита да няма.Това са много важни неща,но явно на никого не му прави впечатление поне засега или пък му прави само малко впечатление недостатъчно
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: чл. 78а НК и редукция по чл. 63 НК
И най-добре-ТР да се издаде незабавно от "спец-съда",след предварителна консултация с поне двама хабилитирани "спец-преподаватели" ,може и по гражданско-правни науки да са,важното е да са "спец"-ове
П.П.Почваме вече да работим яко,главно чрез "спец-подслушване"..и още по-...спец-заслушване..
http://www.lex.bg/news/view/44678
П.П.Почваме вече да работим яко,главно чрез "спец-подслушване"..и още по-...спец-заслушване..
http://www.lex.bg/news/view/44678
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: чл. 78а НК и редукция по чл. 63 НК
Мда, днес "спец"-ването се превърна в една от любимите ми думички...
"There is no justice, only I exist."
-
djandarin - Потребител
- Мнения: 103
- Регистриран на: 24 Апр 2010, 13:40
Re: чл. 78а НК и редукция по чл. 63 НК
Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
С о ф и я, 16 май 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 02 м а й 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 1473/2011 година.
Производство по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл.420, ал.1, пр.последно от НПК и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 134 от 09.12.2010 г. по НОХД № 1021/2010 г. по описа на районен съд-Враца, която се атакува в частта й досежно освобождаването на осъдената Р. Цв.С. от Враца от наказателна отговорност с налагане на основание чл.78а, ал.6 от НК на административно наказание глоба, с доводи по чл. 422, ал.1 т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК заради неправилното приложение на материалния закон, като се иска отменяване на съдебния акт в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Осъдената като непълнолетна Р. Ц. С. от Враца, вече навършила пълнолетие към датата на съдебното заседание пред ВКС, редовно уведомена, не се явява пред касационната инстанция и не е изразила становище по искането на главния прокурор.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и установи следното:
С присъда № 134/09.12.2010 г., постановена по НОХД № 1021/2010 г. на районен съд-Враца подсъдимата Р. Ц. С. от Враца е призната за виновна в извършването на 30.01.2010 г. във Враца, макар и непълнолетна, но като е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, като помагач на пълнолетните извършители Д. П. Д. и Д. Р. М., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство и на МПС да са отнели чужди движими вещи на обща стойност 83,70 лв от владението на К. К. - престъпление по чл.195, ал.1, т., 3 и 4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.4 вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК и при условията на чл.78а, ал.6 вр.чл.2, ал.2 от НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 500 лева.
Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 28.12.2010 г.
С искането на Главния прокурор от 22.03.2011 г. присъдата се атакува н частта й досежно освобождаването на непълнолетната осъдена Р. Цв.С. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба заради неправилното приложение на материалния закон с искане за отменята й в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в предвидения в чл.421, ал.1 от НПК срок, съобразно правомощията му по чл.420, ал.1, предл.последно от НПК и с него се иска отежняване положението на осъдената, като по съществото си е ОСНОВАТЕЛНО.
При протеклото по реда на Глава 27 от НПК съкратено съдебно следствие, с признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателствени материали, законосъобразно е била очертана рамката, в която е следвало да бъде приложен материалният закон. Не се оспорва правната квалификация на извършеното и от осъдената Р.С., действала тогава като непълнолетна със съзнанието за противоправността и наказуемостта на поведението й. При очертаване на дължимата й се санкция, подведен и от становището на прокурора, съдът незаконосъобразно е приложил разпоредбите на чл.78а от НК, приемайки като по-благоприятен за нея закон изменената разпоредба на ал.6, действала в периода от извършване на деянието до постановяване на присъдата му, даваща възможност за освобождаване на непълнолетен деец от наказателна отговорност по реда на Глава 28 от НПК с налагане на предвидената в ал.6(изм.) на чл.78а от НК административна санкция – обществено порицание или възпитателна мярка според достигнатата от него възраст, без да е предвидена възможност за налагане на глоба, каквато е постановил районният съд. От друга страна, за да приложи ал.6(изм.) на чл.78а от НК, съдът е следвало да прецени дали са били налице условията на ал.1 на чл.78а от НК, като б.”а” от тази алинея изисква при умишлено престъпление да е предвидено наказание до 3 години лишаване от свобода или по-леко наказание. Недопустимо е тази преценка да бъде предшествана от редукция на наказанието по реда на чл.63, ал.1 и 2 от НК, тъй като се нарушава смисълът на закона – редуцираното по реда на чл.63 от НК заради непълнолетието на дееца наказание не е предвиденото в Особената част на НК наказание за съответното престъпление, а е смекчаване на обема на наказателната му отговорност заради особеното обстоятелство, свързано с личността му, даващо основание за намаляване размера на наказанието му за разлика от съучастниците му. Безспорно е, че за престъплението по чл.195, ал.1 от НК законът предвижда наказание от 1 до 10 години лишаване от свобода, поради което не е спазено изискването на б.”а” на ал.1 на чл.78а от НК при очертаване възможността за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. С това грубо е нарушен материалният закон. Няма защо и да се обсъжда защо на осъдената С. е наложено непредвидено и в изменената ал.6 на чл.78а от НК санкция глоба, вместо посочените по-горе. Всичко това обуславя основателността на искането на главния прокурор за отмяна в посочената част на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на съдебното заседание.
Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в законна сила присъда № 134 от 09.12.2010 г. по НОХД № 1021/2010 г. по описа на Районен съд-Враца в частта й досежно освобождаването на основание чл.78а, ал.6 вр.чл.2, ал.2 от НК на непълнолетната осъдена Р. Ц. С. от Враца от наказателна отговорност за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.4 вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК с налагане на административно наказание глоба и в тази част ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
№ 247
С о ф и я, 16 май 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 02 м а й 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 1473/2011 година.
Производство по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл.420, ал.1, пр.последно от НПК и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 134 от 09.12.2010 г. по НОХД № 1021/2010 г. по описа на районен съд-Враца, която се атакува в частта й досежно освобождаването на осъдената Р. Цв.С. от Враца от наказателна отговорност с налагане на основание чл.78а, ал.6 от НК на административно наказание глоба, с доводи по чл. 422, ал.1 т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК заради неправилното приложение на материалния закон, като се иска отменяване на съдебния акт в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Осъдената като непълнолетна Р. Ц. С. от Враца, вече навършила пълнолетие към датата на съдебното заседание пред ВКС, редовно уведомена, не се явява пред касационната инстанция и не е изразила становище по искането на главния прокурор.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и установи следното:
С присъда № 134/09.12.2010 г., постановена по НОХД № 1021/2010 г. на районен съд-Враца подсъдимата Р. Ц. С. от Враца е призната за виновна в извършването на 30.01.2010 г. във Враца, макар и непълнолетна, но като е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, като помагач на пълнолетните извършители Д. П. Д. и Д. Р. М., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство и на МПС да са отнели чужди движими вещи на обща стойност 83,70 лв от владението на К. К. - престъпление по чл.195, ал.1, т., 3 и 4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.4 вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК и при условията на чл.78а, ал.6 вр.чл.2, ал.2 от НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 500 лева.
Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 28.12.2010 г.
С искането на Главния прокурор от 22.03.2011 г. присъдата се атакува н частта й досежно освобождаването на непълнолетната осъдена Р. Цв.С. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба заради неправилното приложение на материалния закон с искане за отменята й в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в предвидения в чл.421, ал.1 от НПК срок, съобразно правомощията му по чл.420, ал.1, предл.последно от НПК и с него се иска отежняване положението на осъдената, като по съществото си е ОСНОВАТЕЛНО.
При протеклото по реда на Глава 27 от НПК съкратено съдебно следствие, с признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателствени материали, законосъобразно е била очертана рамката, в която е следвало да бъде приложен материалният закон. Не се оспорва правната квалификация на извършеното и от осъдената Р.С., действала тогава като непълнолетна със съзнанието за противоправността и наказуемостта на поведението й. При очертаване на дължимата й се санкция, подведен и от становището на прокурора, съдът незаконосъобразно е приложил разпоредбите на чл.78а от НК, приемайки като по-благоприятен за нея закон изменената разпоредба на ал.6, действала в периода от извършване на деянието до постановяване на присъдата му, даваща възможност за освобождаване на непълнолетен деец от наказателна отговорност по реда на Глава 28 от НПК с налагане на предвидената в ал.6(изм.) на чл.78а от НК административна санкция – обществено порицание или възпитателна мярка според достигнатата от него възраст, без да е предвидена възможност за налагане на глоба, каквато е постановил районният съд. От друга страна, за да приложи ал.6(изм.) на чл.78а от НК, съдът е следвало да прецени дали са били налице условията на ал.1 на чл.78а от НК, като б.”а” от тази алинея изисква при умишлено престъпление да е предвидено наказание до 3 години лишаване от свобода или по-леко наказание. Недопустимо е тази преценка да бъде предшествана от редукция на наказанието по реда на чл.63, ал.1 и 2 от НК, тъй като се нарушава смисълът на закона – редуцираното по реда на чл.63 от НК заради непълнолетието на дееца наказание не е предвиденото в Особената част на НК наказание за съответното престъпление, а е смекчаване на обема на наказателната му отговорност заради особеното обстоятелство, свързано с личността му, даващо основание за намаляване размера на наказанието му за разлика от съучастниците му. Безспорно е, че за престъплението по чл.195, ал.1 от НК законът предвижда наказание от 1 до 10 години лишаване от свобода, поради което не е спазено изискването на б.”а” на ал.1 на чл.78а от НК при очертаване възможността за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. С това грубо е нарушен материалният закон. Няма защо и да се обсъжда защо на осъдената С. е наложено непредвидено и в изменената ал.6 на чл.78а от НК санкция глоба, вместо посочените по-горе. Всичко това обуславя основателността на искането на главния прокурор за отмяна в посочената част на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на съдебното заседание.
Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в законна сила присъда № 134 от 09.12.2010 г. по НОХД № 1021/2010 г. по описа на Районен съд-Враца в частта й досежно освобождаването на основание чл.78а, ал.6 вр.чл.2, ал.2 от НК на непълнолетната осъдена Р. Ц. С. от Враца от наказателна отговорност за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.4 вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК с налагане на административно наказание глоба и в тази част ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
- proki0
- Младши потребител
- Мнения: 72
- Регистриран на: 29 Дек 2010, 17:57
28 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 49 госта