forum.lex.bg

Било административни или съдебни от първа инстанция.., защо човек не може ефективно да обжалва акт, когато той е несправедлив от гледна точка на основните права и принципи на правовия ред? Какво значи правилно, след като това "правилно" в редица случаи се оказва несправедливо? Как е възможно за толкова хора и в т.ч. сега за министъра на вътрешните работи да е ясно какво значи справедливост, а точно за съдиите в България да се смята че не е? На какво изобщо, според Вас, прилича тази държава, чиято съдебна власт не осъществява справедливост

Кои са тези необжалваеми първоинстанционни актове.

Кои са тези необжалваеми административни актове (освен тези по чл. 82 АПК)?

Например в чл. 209 от АПК е посочено кога се подава касационна жалба. Но въпросът не е толкова за възможността да се внесе протест на основание че актът, който обжалвате е несправедлив, колкото до това какво постигате по този начин

kostadin_yordanov написа:Било административни или съдебни от първа инстанция.., защо човек не може ефективно да обжалва акт, когато той е несправедлив от гледна точка на основните права и принципи на правовия ред? Какво значи правилно, след като това "правилно" в редица случаи се оказва несправедливо? Как е възможно за толкова хора и в т.ч. сега за министъра на вътрешните работи да е ясно какво значи справедливост, а точно за съдиите в България да се смята че не е? На какво изобщо, според Вас, прилича тази държава, чиято съдебна власт не осъществява справедливост

Един колега казваше: "Справедливост - в църквата. В съда - правосъдие" Вас конкретно, господин Йорданов, този принцип ощетява още повече, защото не сте вярващ
Сега вече сериозно: най-общо, в правосъдието "правилност" означава: 1) съответствие на съдебния акт с материалния закон - съдът да е отсъдил в полза на този, който според закона е прав; 2)съответствие с процесуалния закон - съдът да е разгледал делото по предвидената в този закон процедура; и 3)съответствие на фактическите и правни изводи на съда с доказателствата, събрани по делото. Някъде в тази рамка съдът трябва да "намери" справедливостта. Понякога тя (справедливостта) като критерий присъства в самия закон - сега се сещам за чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, според който обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. В наказателното право и наказателния процес справедливостта също е въздигната в един от основните критерии при определяне от съда на наказанието за извършено престъпление. Явно несправедливото наказание е основание за отмяна или изменение на присъда. Иначе справедливостта е самостоятелен критерий за правилността на едно решение, когато няма закон (или член от закон или друг нормативен акт), според който да се разреши спорът по конкретното дело. В този случай, според отменения вече Граждански процесуален кодекс съдът следва да реши въпроса според основните принципи на правото, обичая и справедливостта. Аналогична разпоредба мисля че има в действащия ГПК, с който за щастие не работя. Само че там мисля че се употребяваше понятието "морал" вместо справедливост. Трудно ми е да кажа дали това е едно и също, никога не съм бил силен във философските разсъждения . Май че едно нещо не може да е морално, без да е и справедливо, както и обратното ... не знам ...

system написа:... най-общо, в правосъдието "правилност" означава: 1) съответствие на съдебния акт с материалния закон - съдът да е отсъдил в полза на този, който според закона е прав; 2)съответствие с процесуалния закон - съдът да е разгледал делото по предвидената в този закон процедура; и 3)съответствие на фактическите и правни изводи на съда с доказателствата, събрани по делото. Някъде в тази рамка съдът трябва да "намери" справедливостта. Понякога тя (справедливостта) като критерий присъства в самия закон - сега се сещам за чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, според който обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. В наказателното право и наказателния процес справедливостта също е въздигната в един от основните критерии при определяне от съда на наказанието за извършено престъпление. Явно несправедливото наказание е основание за отмяна или изменение на присъда. Иначе справедливостта е самостоятелен критерий за правилността на едно решение, когато няма закон (или член от закон или друг нормативен акт), според който да се разреши спорът по конкретното дело. В този случай, според отменения вече Граждански процесуален кодекс съдът следва да реши въпроса според основните принципи на правото, обичая и справедливостта. Аналогична разпоредба мисля че има в действащия ГПК, с който за щастие не работя. Само че там мисля че се употребяваше понятието "морал" вместо справедливост. ...

Очевидно става въпрос за вторичен и при редица случаи пренебрежим, а не безусловен критерий. Съответствието с материалния закон може да гарантира "правилност", но то не е гаранция за справедливостта на съдебното решение. Още повече, че в текстовете от закона не е предвидена възможност да се обжалва, когато актът е несправедлив и изключението по чл. 348. от НПК, което сочите, по-скоро потвърждава, а не отменя това положение. Защото там става въпрос за 'явно несправедливо' и е допусната изрична дефиниция какво значи 'явно несправедливо', чрез която понятието допълнително се стеснява. Може би според Вас е нормално на Съдебната власт да й предписват какво значи 'справедливо' (?!), но както виждате, то дори не се отнася за административното, гражданско и т.н. производства. Допускането на критерият единствено за случаи когато няма легислатива потвърждава неговата второстепенна и пренебрежима роля