Начало
Историческа справка
IBAN SMETKI
Вписани адвокати
СЕМИНАР
Органи
Адвокатски колегии
Актуална информация
За членове
За контакти
Интернет връзки
English








<< Начало | Актуална информация |


ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА - част V

2013-09-23 |
Глава дванадесета.

ВИСШИ ОРГАНИ НА АДВОКАТУРАТА

Раздел I.

Общо събрание на адвокатите от страната

Чл. 111. (1) (Нова) Общото събрание на адвокатите от страната е редовно и извънредно.

(2) (Досегашна ал. 1) Редовното общо събрание се свиква ежегодно от Висшия адвокатски съвет и се провежда през последната събота или събота и неделя на месец февруари. До 15 януари Висшият адвокатски съвет е длъжен да изпрати на адвокатските колегии писмена покана, в която се посочват дневният ред,датата, часът и мястото на провеждане на събранието.

(3) (Нова) Извънредното общо събрание се свиква по решение на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет или по писмено искане на 1/3 от председателите на адвокатските колегии. То се свиква с писмена покана от Висшия адвокатски съвет в двумесечен срок от постъпване решението или искането за неговото свикване. В поканата се посочват дневният ред, датата, часът и мястото на провеждане на събранието. Тя се изпраща до адвокатските колегии най-късно един месец преди датата на събранието. Извънредното общо събрание се провежда по реда за провеждане на редовно общо събрание.

(4) (Досегашна ал. 2) Председателите на адвокатските колегии са длъжни да уведомят избраните от общите събрания на колегиите делегати за свикването на общото събрание на адвокатите от страната.

(5) (Досегашна ал. 3) Общото събрание на адвокатите от страната е редовно, ако присъстват лично или са представени чрез делегат-пълномощник най-малко 2/3 от делегатите. При липса на кворум събранието се отлага с един час и се провежда независимо от броя на присъстващите.

(6) (Досегашна ал. 4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите делегати. Гласуването е явно, освен за избор на Висш адвокатски съвет и на председател на адвокатурата в България, на Висш контролен съвет и негов председател и на Висш дисциплинарен съд и негов председател.

 (7) (Нова) Допуска се гласуване по пълномощие, като един делегат може да представлява само един делегат. Упълномощеният представя изрично пълномощно при регистрацията си за участие в общото събрание.

 

Чл. 111а (Нов) (1). Общото събрание на адвокатите в страната избира председател на събранието, един или повече протоколисти и преброители. То може да избира комисии, които да подпомагат работата му.

              (2). На общото събрание на адвокатите в страната се води протокол, който се подписва от председателя на събранието и протоколистите.

                                                                                                                                   

 

Чл. 112. (1) Общото събрание на адвокатите от страната се състои от представители на адвокатските колегии при норма на представителство един делегат на 40 адвокати.

(2) Ако колегията е с по-малко от 40 членове, тя се представлява от един делегат.

(3) Когато броят на членовете на колегията е с над 40 членове, но не съответства на установена норма на представителство, на повече от 20 членове се избира един делегат.

(4) В общото събрание на адвокатите от страната участват по право без право на глас председателите на адвокатските колегии и секретарите на адвокатските съвети, както и членовете на висшите органи на адвокатурата.

 (5) Делегатите, избрани за общото събрание, запазват мандата си до избора на нови делегати.

 

Чл. 113. (1) Общото събрание на адвокатите от страната:

1. разглежда и приема отчета на Висшия адвокатски съвет, доклада на Висшия контролен съвет и отчета на Висшия дисциплинарен съд и приема решения по тях;

2. избира председател на адвокатурата в България, членове на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд, както и председател и членове на Висшия контролен съвет;

              3. (Нова) приема бюджета на Висшия адвокатски съвет за следващата финансова година;

              4. (Нова) приема решения по всички други въпроси, поставени за обсъждане и решаване от общото събрание на адвокатите в страната.

              (2) (Нова) Когато не приеме отчета на Висшия адвокатски съвет, отчета на Висшия дисциплинарен съд или доклада на Висшия контролен съвет, общото събрание на адвокатите в страната може да прекрати предсрочно мандата на съответния орган с решение, прието с мнозинство 2/3 от общия брой на делегатите. Нов избор за съответния орган се произвежда в двумесечен срок по правилата за произвеждане на редовен избор. До избора на нов орган досегашният продължава да изпълнява задълженията си. Избраният по горния ред орган довършва мандата на органа, чиито правомощия са прекратени.

              (3) (Нова) Решенията на общото събрание на адвокатите от страната са задължителни за изпълнение от висшите органи на адвокатурата, адвокатските колегии, техните органи и от всички адвокати.

 

Чл. 114. (1) Доколкото в този раздел не е предвидено друго, изборът на председател на адвокатурата в България, членове на Висшия адвокатски съвет,на председател и членове на Висшия дисциплинарен съд,както и за председател и членове на Висшия контролен съвет, се извършва от общото събрание на адвокатите от страната по правилата, предвидени за избор на органи на адвокатската колегия.

 (2) Членовете и председателите на висшите органи на адвокатурата се избират за срок 4 години,

 (3) Предложенията за кандидатите за членове на съответните органи, включително за председател на адвокатурата в България, за председатели на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд, трябва да бъдат направени във Висшия адвокатски съвет в 30-дневен срок преди датата на общото събрание. Към предложението се прилага писмено съгласие на кандидата.

 (4) В 14-дневен срок преди деня на избора избирателната комисия изпраща на адвокатските съвети предложените кандидатури, които незабавно ги обявяват.

 

Чл. 115. (1) Никой не може да бъде избиран за повече от два последователни мандата в един орган.

І ВАРИАНТ

(2) Не може да бъде избиран във висшите органи на адвокатурата адвокат,който е избран в органи на адвокатска колегия.

ІІ ВАРИАНТ

(2) Не може да бъде член на висш орган на адвокатурата адвокат, който е избран в орган на адвокатска колегия.

 

Чл. 116. (1) Делегат на общото събрание на адвокатите от страната може да оспори законосъобразността на избора с жалба чрез Висшия адвокатски съвет пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от обявяването на резултатите от избора.

(2) Върховният касационен съд разглежда жалбата в 14-дневен срок от постъпването й в открито заседание в състав под председателството на председателя на съда и с участието на главния прокурор или негов заместник и се произнася с решение в 14-дневен срок. По делото се призовават и Висшият адвокатски съвет и избирателната комисия, постановила обжалваното решение.

(3) Когато изборът е незаконосъобразен, Върховният касационен съд предписва на Висшия адвокатски съвет провеждане на нов избор. Общото събрание на адвокатите от страната се свиква в едномесечен срок от съобщаване на решението на Върховния касационен съд за провеждане на нов избор.

(4) До избора на нови органи досегашните продължават да изпълняват задълженията си.

 

 

 

 

Раздел II.

Висш адвокатски съвет

Чл. 117. Висшият адвокатски съвет е юридическо лице със седалище град София.

 

Чл. 118. (1) Висшият адвокатски съвет се състои от петнадесет членове и десет резервни членове. В основните членове се включва по право председателят на адвокатурата в България.

(2) Резервните членове участват в заседанията на съвета със съвещателен глас,освен в случаите на чл.120 ал.2

(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) За членове на Висшия адвокатски съвет могат да бъдат избирани членове на адвокатски колегии, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж.

(4) При напускане или отсъствие в продължение на повече от три месеца на основен член той се замества с всички права от резервния член, получил най-много гласове при избора. При равен брой гласове предимство има резервният член с по-дълъг адвокатски стаж.

 

Чл. 119. (1) Висшият адвокатски съвет избира от основните си членове двама заместник-председатели и главен секретар.

(2) Висшият адвокатски съвет определя помощни органи, които се ръководят от членове на съвета.

 

Чл. 120. (1) Висшият адвокатски съвет заседава най-малко веднъж в месеца. Съветът може да бъде свикан на извънредно заседание от председателя или от 1/3 от членовете с писмена покана до останалите, изпратена в 14-дневен срок преди заседанието.

(2) Заседанието е редовно,ако присъстват 2/3 от основните членове на Висшия адвокатския съвет.Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите основни членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя. При липса на кворум съставът на Висшия адвокатския съвет се допълва до необходимия кворум с присъстващите на заседанието резервни членове по реда на гласовете, получени при избора. При равен брой гласове предимство има резервният член с по-дълъг адвокатски стаж. В този случай резервните членове имат правата на основни членове за съответното заседание.

 (3)В заседанията на Висшия адвокатски съветучастват: 1/4 от председателите на адвокатските колегии от страната;председателят на Висшия контролен съвет и председателят на Висшия дисциплинарен съд. В рамките на мандата на Висшия адвокатски съвет всекиедин от председателите на адвокатските колегии участва за срок от една година. Графикът за участие се обявява на първото заседание на новоизбрания Висш адвокатски съвет. В заседанията на Висшия адвокатски съвет може да участват и заместник-председател на Софийската адвокатска колегия, както и председатели на адвокатски колегии извън посочените в изречение първо.

 

Чл. 121. (1) Висшият адвокатски съвет издава наредбите, предвидени в закона, и приема Етичния кодекс на адвоката.

(2) По въпроси от текущата си дейност, както и в случаите, предвидени в този закон, Висшият адвокатски съвет се произнася с решение.

               (3) (Нова) Решенията на Висшия адвокатски съвет се изпращат на председателите на адвокатските колегии и се публикуват на  електронната страница на Висшия адвокатски съвет.

                                                                       

Чл. 122. (1) Висшият адвокатски съвет:

1. свиква и провежда общо събрание на адвокатите от страната и подготвя и представя отчет пред него;

2. определя встъпителните вноски и годишните вноски на адвокатите за бюджета на Висшия адвокатски съвет въз основа на продължителността на адвокатския стаж;

3. се произнася по жалби срещу избори на органи на адвокатски съвети;

4. се произнася по жалби срещу решения на общи събрания на адвокатската колегия и срещу решения на адвокатски съвети;

5. се произнася по жалби срещу решения на адвокатските съвети относно допускането до изпит на адвокати и младши адвокати и срещу отказа за вписване в единните регистри;

6. изготвя образци за документи и книжата на адвокатските колегии и адвокатските съвети, които се водят от адвокатските съвети, и образци на протоколите на избирателната комисия и изборното бюро;

7. поддържа единните регистри на адвокатите, на младшите адвокати и на адвокатските дружества;

8. води Единния регистър на чуждестранните адвокати, на които е признато правото да се явяват като защитници пред български съд;

9. организира център за обучение на адвокати и определя условията и програмите за обучение за повишаване на квалификацията им;

10. управлява и стопанисва имуществото на Висшия адвокатски съвет;

11. дава становище по проекти за нормативни актове и прави предложения за усъвършенстване на законодателството;

12. прави предложения до председателя на Върховния касационен съд и до председателя на Върховния административен съд за издаване на тълкувателни решения и изготвя становища по тях;

13. приема щата и определя възнагражденията на служителите;

14. осигурява и одобрява разходите, свързани с дейността на Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд;

15. (Нова) организира и провежда изпита за кандидати за адвокати и младши адвокати.

(2) (Нова) Висшият адвокатски съвет е длъжен да защитава професионалните права, честта и достойнството на адвокатите в България.

(3) (Досегашна ал. 2) Решенията на Висшия адвокатски съвет са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата.

 

 

Чл. 123. (1) Главният секретар на Висшия адвокатски съвет:

1. ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на Висшия адвокатски съвет и финансово-стопанската дейност и се отчита пред Висшия адвокатски съвет.;

2. организира заседанията и подготвя материалите за тях;

3. координира дейността на секретарите на адвокатските съвети в страната;

4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонал;

5. координира дейността на помощните органи на съвета;

6. осигурява технически и административно цялата дейност на Висшия адвокатски съвет.

(2) При отсъствие главният секретар се замества от определен от председателя член на Висшия адвокатски съвет.

 

Раздел III.

Председател на адвокатурата в България

              Чл. 124. (1)Председателят на адвокатурата в България е председател по право на Висшия адвокатски съвет. Той организира и ръководи работата на съвета и го представлява.

              (2) Председателят на адвокатурата в България изпълнява задължения, произтичащи от закона, наредбите, решенията на общото събрание на адвокатите от страната и решенията на Висшия адвокатски съвет.

 

Чл. 125. (1) При отсъствие на председателя той се замества от заместник-председател. При предсрочно прекратяване на правомощията му в двумесечен срок  се избира нов председател от извънредно общо събрание на адвокатите от страната.

(2) Правомощията на председателя се прекратяват с изтичане или с предсрочно прекратяване на мандата,подаване на оставка,трайна невъзможност да изпълнява задълженията си поради тежко заболяванеза срок по-дълъг от една година, или смърт.

 

 

Раздел IV.

Висш контролен съвет

Чл. 126. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г) Висшият контролен съвет се състои от петима членове,включително председателя.За негови членове могат да бъдат избирани членове на адвокатски колегии,които имат най-малко 15 години адвокатски стаж.

Алинея 2 се заличава.

 

Чл. 127. (1) Висшият контролен съвет извършва проверки на финансовата дейност на Висшия адвокатски съвет и контролира дейността на контролните съвети на адвокатските колегии.

(2) Висшият контролен съвет се отчита пред общото събрание на адвокатите от страната.

 

Раздел V.

Висш дисциплинарен съд

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Висшият дисциплинарен съд се състои от петнадесет членове, в това число председател. За негови членове могат да бъдат избирани членове на адвокатски колегии, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж. Старшинството на членовете на Висшия дисциплинарен съд се определя по продължителността на адвокатския им стаж.

 

 

Чл. 129. (1) На Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членове на адвокатските съвети, на контролните съвети и дисциплинарните съдилища на колегиите, на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд.

(2) Висшият дисциплинарен съд разглежда като втора инстанция жалбите срещу решенията на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии.

 

 

Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Висшият дисциплинарен съд разглежда делата в състав председател и двама членове. Делата срещу членове на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд се разглеждат от 5-членен състав, председателстван от председателя на Висшия дисциплинарен съд.

(2) Решенията на Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция подлежат на обжалване чрез Висшия дисциплинарен съд до Върховния касационен съд в 14-дневен срок от постановяването им по реда на чл. 7, ал. 7.

 

 

Глава тринадесета.

ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел I.

Дисциплинарни нарушения и наказания







Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) За неизпълнение на задълженията си адвокатът, адвокатът от Европейския съюз и младши адвокатът носят дисциплинарна отговорност.

 







Чл. 132. Дисциплинарно нарушение е виновното неизпълнение на задълженията по този закон и Етичния кодекс на адвоката, на наредбите и решенията на Висшия адвокатски съвет и на решенията на адвокатските съвети и общите събрания, както и:

1. нарушаване на адвокатската тайна;

2. (Думите „пропуски, причинили“ се заличават) накърняване на правата и законните интереси на клиентаили злоупотреба с предоставени му от него парични средства;

3. системна небрежност или очевидно невежество при изпълнение на професионалните задължения;

4. лично пряко рекламиране на професионалната си дейност, извършено в нарушение на този закон;

5. уговаряне на възнаграждение от клиенти, по-ниско от предвиденото в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа освен в случаите, когато в този закон и в наредбата е предвидена такава възможност;

6. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) приемане и осъществяване на правна помощ не по установения от закона ред;

7. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)представяне на неверни данни, укриване на важни обстоятелства при приемането за адвокат или при вписването в регистъра на чуждестранните адвокати;

8. системно неизпълнение на задълженията като член на управителен, контролен или дисциплинарен орган на адвокатурата;

9. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) нарушаване на професионалната етика, морала и колегиалността спрямо други адвокати, адвокати от Европейския съюз или адвокатски сдружения;

10. уронване на престижа и достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика и морала.

11.(Нова) неизпълнение на други задължения,предвидени в този закон,в Етичния кодекс на адвоката, в актовете нависшите органи на адвокатурата или в решенията на органите на адвокатската колегия.

 







Чл. 133. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) За извършено дисциплинарно нарушение на адвоката, както и на адвоката от Европейския съюз се налагат следните наказания:

1. порицание;

2. глоба от една до осем минимални работни заплати;

3.лишаване от право да бъде избиран в органите на адвокатуратана следващото Общо събрание на съответната адвокатска колегия или общо събрание на адвокатите от страната;

4. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 3 до 24 месеца;

5. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 2 до 5 години при повторно нарушение.

 (2) Наказанията по ал. 1, т. 1 и 2 могат да се налагат заедно с друго наказание. Глобата се събира в полза на адвокатската колегия.

(3) Дисциплинарните наказания се налагат, като се вземат предвид формата на вината, накърнените интереси, причините и условията, довели до извършване на нарушението, подбудите и другите смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) В маловажни случаи на нарушения председателят на дисциплинарния съд може да направи лично предупреждение на провинилия се адвокат или адвокат от Европейския съюз.

 

Чл. 134.

І ВАРИАНТ

Чл. 134. (1) Дисциплинарната отговорност се погасява по давност с изтичането на 6 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.

(2)Когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му.

                   (3) Дисциплинарното нарушение са смята за открито от момента, в който адвокатският съвет е узнал за нарушението.

                   (4) По отношение на спирането и прекъсването на давността се прилагат съответните разпоредби на Наказателния кодекс.

                   (5) Образуването на наказателно или административнонаказателно производство не изключва дисциплинарната отговорност и не спира давността.


(6)Независимо от спирането или прекъсването на давността дисциплинарната отговорност се изключва,ако са изтекли три години от извършването на нарушението.

ІІВАРИАНТ


Чл. 134.(1)Дисциплинарното преследване се изключва по давност,ако дисциплинарното наказание не е наложено в срок до две години от неговото извършване.

                   (2)Когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му.

                   (3) По отношение на спирането и прекъсването на давността се прилагат съответните разпоредби на Наказателния кодекс.

                   (4) Образуването на наказателно или административнонаказателно производство не изключва дисциплинарното преследване и не спира давността.

(5)Независимо от спирането или прекъсването на давността дисциплинарното преследване се изключва, ако са изтекли три години от извършването на нарушението.

 







        Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Всеки дисциплинарно наказан адвокатили адвокат от Европейския съюз може да бъде реабилитиран от дисциплинарния съд, наложил наказанието,в случай,че в продължение на три години от изтичане на изтърпяване на наказанието по чл. 133, т. 1--4 и в продължение на пет години от изтърпяването на наказанието по чл.133,т. 5не е извършил друго дисциплинарно нарушение,спрямо него няма друго висящо дисциплинарно производство, възстановил е вредите, причинени от дисциплинарното нарущениеи е заплатил дължимите вноски към адвокатската колегияи Висшия адвокатски съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) При реабилитация решението за дисциплинарно осъждане се заличава от досието на реабилитирания адвокат или адвокат от Европейския съюз.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Реабилитация може да се иска и от наследниците на наказания адвокат или адвокат от Европейския съюз.

(4) Реабилитацията заличава всички последици от дисциплинарното наказание.

 

Раздел II.

Дисциплинарно производство







Чл. 136. (1) Дисциплинарно производство се образува с решение на адвокатския съвет,а когато е срещу член на адвокатски съвет,на контролен съвет или на дисциплинарен съд на адвокатска колегия -- на Висшия адвокатски съвет, на Висшия дисциплинарен съд или на Висшия контролен съвет – с решение на Висшия адвокатски съвет, при писмено съобщение от държавни органи,юридически или физически лица,както и (Думата „авторски“ се заличава) публикации в медиите, в които се съдържат достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение.При констатиране на данни за дисциплинарно нарущение адвокатският съвет или Висшият адвокатски съвет може да се самосезира.

(2) Анонимните съобщения не представляват законен повод за образуване на дисциплинарно производство.

(3) Достатъчно данни за образуване на дисциплинарно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение за извършено дисциплинарно нарушение.







Чл. 137. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) След постъпване на съобщение за извършено дисциплинарно нарушение адвокатският съвет е длъжен да уведоми адвоката или адвоката от Европейския съюз, който може да даде обяснение в 7-дневен срок от уведомлението.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 председателят на адвокатския съвет възлага на докладчик - основен или резервен член на съвета, извършването на проверка за наличие на основание за образуване на дисциплинарно производство. Проверката следва да се извърши в едномесечен срок.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) На докладчика може да бъде направен отвод, когато адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има основателни съмнения в неговата безпристрастност. Докладчикът е длъжен да се отведе сам, ако са му известни обстоятелства, които могат да поставят под съмнение неговата безпристрастност. При основателност на отвода председателят на съвета определя нов докладчик.

(4) В случай че проверката трябва да се извърши в района на друга адвокатска колегия, тя може да се изпълни по делегация от докладчик, определен от председателя на адвокатския съвет, в чийто район ще се извърши действието.

(5) След приключване на проверката в първото заседание на адвокатския съвет докладчикът докладва писмено за резултата й. В същото заседание адвокатският съвет се произнася с решение за образуване или отказ да се образува дисциплинарно производство, както и за направените от него разноски. При необходимост адвокатският съвет разпорежда извършването на допълнителна проверка в 14-дневен срок. Ново връщане за проверка е недопустимо.

(6) Отказът за образуване на дисциплинарно производство може да се обжалва от заинтересуваното лице в 14-дневен срок от съобщението пред Висшия адвокатски съвет.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Дисциплинарно обвинение се изготвя, внася и поддържа пред дисциплинарния съд от докладчика, извършил проверката по конкретния случай, или от определен от адвокатския съвет основен или резервен член на съвета. Решението заедно с преписката и копие от досието на адвоката или на адвоката от Европейския съюз се изпраща на дисциплинарния съд.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Компетентният дисциплинарен съд е дисциплинарният съд на колегията, в която е вписан адвокатът или адвокатът от Европейския съюз, съответно Висшият дисциплинарен съд в случаите по чл. 129, ал. 1.

(9) За извършено дисциплинарно нарушение извън пределите на страната решението за образуване или отказът да се образува дисциплинарно производство се взема от Софийския адвокатски съвет, а дисциплинарното дело се разглежда от дисциплинарния съд при Софийската адвокатска колегия.

(10) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатският съвет уведомява компетентния орган в държавата, където чуждестранен адвокат или адвокат от Европейския съюз, който упражнява адвокатска професия в България, е придобил адвокатска правоспособност, за извършеното от него дисциплинарно нарушение и му изпраща препис от решението за образуване на дисциплинарно производство, като при поискване му предоставя и всички налични данни и доказателства, събрани в хода на проверката.







Чл. 138. (1) Председателят на дисциплинарния съд образува дисциплинарно дело и определя състава, който ще го разгледа.

(2) Заседанието по дисциплинарното дело се насрочва не по-късно от един месец от образуването му.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Препис от дисциплинарното обвинение с писмените доказателства, заедно с уведомление за датата на заседанието, се изпраща на адвоката или адвоката от Европейския съюз (4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може в 7-дневен срок от получаването да направи възражение и да посочи доказателства в негова подкрепа.







Чл. 139. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Дисциплинарният съд разглежда делото с участието на обвинителя, дисциплинарно обвинения адвокат или адвокат от Европейския съюз и заинтересуваното лице. Неявяването на дисциплинарно обвинения адвокат или адвокат от Европейския съюз не е пречка за разглеждане на делото.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Ако дисциплинарно обвиненият адвокат или адвокат от Европейския съюз не е уведомил адвокатския съвет за промяна на своя адрес, обявлението за образуване на дисциплинарно производство и за неговото насрочване се поставя в адвокатския съвет, като призоваването му се смята за редовно. Същото правило важи и за заинтересуваното лице, ако е променило адреса си, без да уведоми адвокатския съвет.

(3) Член на състава на съда подлежи на отвод, ако са налице основанията по чл. 137, ал. 3.

                (4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Дисциплинарно обвиненият адвокат или адвокат от Европейския съюз има право на адвокатска защита.

(5) Дисциплинарният съд допуска доказателствата, които са от значение за изясняване на делото.

(6) В дисциплинарното производство се прилагат правилата на Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото в този закон не се съдържат други правила.

 







Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Дисциплинарният съд се произнася с решение, с което налага дисциплинарно наказание на адвоката или на адвоката от Европейския съюз или го оправдава.

(2) Решението се взема на тайно съвещание с мнозинство на членовете на състава и се обявява чрез прочитането му от председателя на състава.

(3) Член на състава, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението с особено мнение, което се прилага към решението.

(4) Мотивите на решението и мотивите на особеното мнение се изготвят и обявяват заедно с решението. По изключение съставът може да постанови те да се депозират в 7-дневен срок от обявяване на решението.

 







Чл. 141. (1) Решението на дисциплинарния съд може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от обявяването му чрез дисциплинарния съд до Висшия дисциплинарен съд.

(2) Висшият дисциплинарен съд насрочва делото и го разглежда в срок не по-дълъг от един месец.

(3) При разглеждане на дело във Висшия дисциплинарен съд задължително участва основен или резервен член на Висшия адвокатски съвет, който дава становище по основателността на жалбата.

 







Чл. 142. (1) Висшият дисциплинарен съд разглежда делото по реда на чл. 138 - 140.

(2) Висшият дисциплинарен съд може да събира нови доказателства по искане на страните и служебно.

 







Чл. 143. (1) Разноските по дисциплинарното дело са за сметка на наказания, а в случаите на оправдаване - за сметка на адвокатския съвет, ако са направени преди внасяне на обвинението в дисциплинарния съд, и за сметка на дисциплинарния съд, от който делото е разгледано.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.).В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат или адвокат от Европейския съюз в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане напредседателя наадвокатската колегия или на Председателя на адвокатурата вБългарияпо реда на чл.410от Гражданския процесуален кодекс Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията.







 

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатският съвет вписва дисциплинарното наказание в досието на адвоката или на адвоката от Европейския съюз и изпраща препис от решението на Висшия адвокатски съвет, за да се отбележи в Единния регистър на адвокатите.

(2) Председателят на Висшия адвокатски съвет предприема действия за обнародване в "Държавен вестник" на решението, с което се налага дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5.

 







Чл. 145. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Принудителното изпълнение на решението,с което е наложено дисциплинарно наказание глоба,се допуска по искане напредседателя на адвокатската колегия или Председателя на адвокатурата в Българияпо реда на чл.410от Гражданския процесуален кодекс.

 

Чл. 146. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатският съвет съхранява архива с решенията за налагане на дисциплинарни наказания до напускане на колегията от адвоката или адвоката от Европейския съюз, но не по-малко от 15 години, освен ако адвокатът е починал.


 
 
Back Home Top
         
© 2003, Адвокатска колегия - Бургас | usloviq
obnovqvane
proekt
Created by Lex.bg. Design by Creato.biz